Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Генерал Паулдър се разсмя от сърце и офицерите от щаба му го последваха. Както можеше да се очаква, генерал Крой не сподели радостта им. Хвърли на Уест кръвнишки поглед, но в отговор получи само ледено безразличие.

Бър се покашля и продължи.

— Бетод държи Дънбрек. — Върхът на офицерската му палка удари по черния шестостен на картата. — Позицията на крепостта е избрана така, че да покрива единствения съществен път, излизащ от Англанд, там, където достига до брода на Уайтфлоу — нашата граница със Севера. Пътят върви в посока изток-запад и минава през широка долина между две продълговати гористи възвишения. Основните сили на Бетод са разположили лагера си близо до крепостта, но той е готов да ги хвърли в атака на запад, по посока на пътя, в мига, в който се появим — палката изшумоля по твърдия картон, проследявайки тъмната линия на картата. — Долината, през която върви пътят, е равна тревиста област, обрасла на места с ниски храсти, което дава достатъчно място за маневри — маршалът се обърна към офицерите и стиснал здраво палката си в ръка, опря юмруци на масата. — Моята идея е да паднем в капана му. Или… да го оставим да си мисли, че е така. Генерал Крой?

Крой най-после спря да гледа навъсено Уест и отговори кисело:

— Да, лорд-маршале?

— Вашата дивизия ще се разгърне перпендикулярно на пътя и ще напредва на изток в посока към крепостта. Бавно и равномерно, без геройства, целта е да подлъжем Бетод да атакува. Междувременно дивизията на генерал Паулдър ще се е промъкнала през гората на северното било, ето тук — палката почука по зелените квадрати на картата, изобразяващи горите на билото, — и ще е заела позиция малко по-напред от тази на генерал Крой.

— Малко по-напред от тази на Крой — ухили се до уши Паулдър, сякаш беше станал обект на специално благоразположение от страна на Бър.

Крой го измери с поглед, пълен с отвращение.

— Да, малко по-напред — продължи Бър. — Когато силите на Бетод са изцяло въвлечени в битката в долината, вашата задача ще е да атакувате отгоре и да ги ударите по фланга. От изключителна важност е да атакувате едва след като северняците са напълно въвлечени в сражението, генерале, само така ще можем да ги обкръжим, да надделеем над тях, а с малко късмет и да ги унищожим в това единствено сражение. Ако успеят да се оттеглят към бродовете, крепостта ще прикрива отстъплението им и ние няма да можем да ги преследваме. А битката за Дънбрек може да отнеме месеци.

— Разбрано, лорд-маршале — възкликна Паулдър. — Дивизията ми ще чака до последно, можете да разчитате на това!

— Не би трябвало да ви представлява трудност — изсумтя презрително Крой. — Както разбирам, късното пристигане е ваш специалитет. Тази битка нямаше да я има, ако бяхте пресрещнали навреме северняците миналата седмица, вместо да ги оставите да се измъкнат покрай вас!

Паулдър се наежи.

— Лесно е да го кажеш, когато си седял в пълно бездействие на десния фланг! Истински късмет, че не минаха посред нощ! Можехте да вземете отстъплението им за нападение и да побегнете с цялата си дивизия!

— Господа, моля ви! — изрева Бър и стовари палката си върху масата. — Ще има достатъчно битки за всеки мъж в тази армия, това ви го обещавам, а ако всеки си върши както трябва работата, ще има и предостатъчно слава за всички! Но ако искаме планът ни да се увенчае с успех, трябва да работим заедно. — Оригна се, лицето му се изкриви в гримаса, после облиза устни, докато двамата генерали и щабовете им продължаваха да се гледат намръщено. Ако не бяха заложени човешки животи, Уест сигурно щеше да се разсмее с глас. — Генерал Крой — каза Бър с тон на баща, който говори на своенравния си син. — Искам да се уверя, че разбирате заповедите ми.

— Ще разгърна дивизията си перпендикулярно на пътя — изсъска той — и ще напредвам бавно, в стегнат боен ред, на изток през долината по посока към Дънбрек с цел да въвлека диваците в сражение.

— Точно така. Генерал Паулдър?

— Ще прекарам тайно дивизията си през гората и ще заема позиция малко по-напред от тази на генерал Крой, за да мога в последния момент да връхлетя северняшката измет и да ги ударя по фланга.

Бър почти се усмихна.

— Точно така.

— Отличен план, маршале, ако позволите да отбележа! — Паулдър засука наперено мустаци. — Можете да разчитате, че кавалерията ми ще ги разкъса на парчета. На парчета!

— Боя се, че няма да разполагате с такава, генерале — намеси се Уест с хладен тон. — Гората е гъста и конете няма да са ви от никаква полза там. Нещо повече, може да издадат позицията ви. Риск, който не бива да си позволим да поемем.