Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Здесь есть возможность читать онлайн «Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Преди да увиснат на въжето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Преди да увиснат на въжето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Как се защитава един цял град, подложен на обсада, когато врагът те превишава многократно по численост, а от твоята страна на стената виждаш само предатели? Инквизитор Глокта не би се поколебал да побегне, ако нямаше онзи неприятен проблем с ходенето…
Същевременно най-некадърният командир от армията на Съюза получава командването на най-зле обучената и екипирана дивизия в Англанд, но иронията на съдбата не свършва с това просто да го постави в грешния момент на грешното място.
Първият магус повежда странна група от авантюристи през руините на миналото. Най-мразената жена от южния континент, най-страховитият мъж от Севера и най-арогантният победител в Турнира, който Съюзът някога е виждал, трябва да намерят начин да изпълнят грандиозния му замисъл, без преди това да се избият помежду си.
Тайните от миналото ще бъдат разбудени. Кървави битки ще бъдат спечелени и изгубени. На заклетите врагове ще им бъде простено… но не и преди да увиснат на въжето. Саркастична и изпълнена с блестящо изградени образи. Превъзходна, както и предшественика си, „Преди да увиснат на въжето“ се обръща към цинизма в човешката природа. Горещо ви я препоръчваме.
Джон Бърлин, „Ес Еф Ревю“

Преди да увиснат на въжето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Преди да увиснат на въжето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ти — изсумтя сърдито Глокта, докато куцаше обратно към стола — никога няма да ме оставиш на мира, а? Какъв е този твой интерес към спалнята ми?

Тя влезе и огледа пренебрежително невзрачната спалня.

— Може би просто обичам да те гледам как страдаш.

Глокта изсумтя и започна да разтрива внимателно пронизаното си от болка коляно.

— Значи в момента направо си се подмокрила между краката.

— Учудващо, но не. Имаш вид на умрял.

— Че кога не съм го имал? Дошла си да се подиграваш с вида ми или имаме работа?

Витари скръсти дългите си ръце на гърдите и се облегна на стената.

— Трябва да се облечеш.

— Поредният ти претекст да ме видиш гол може би?

— Сълт те вика.

— Сега?

Тя извъртя очи.

— Не, когато си готов, тогава. Знаеш го какъв е добряк.

— Къде отиваме?

— Като стигнем, ще видиш. — Витари ускори крачка, а Глокта ускори дишане, докато примижал от болка, се влачеше през тъмните аркади, мрачни улички и сивите вътрешни дворове на Агрионт, безцветни на бледата светлина на наближаващото утро.

Подметките му скърцаха в чакъла по алеите на парка. Тревата беше натежала от роса, а въздухът — от бледа мъгла. Дърветата издигаха клони в сумрака, голи и черни като ноктите на звяр. Появи се висока гладка стена. Витари го поведе към порта, пред която стояха на пост двама часови. Тежките им брони и масивните алебарди имаха златни инкрустации, а на гърбовете на плащовете им бяха извезани златните слънца на Съюза. Рицари от Дворцовата стража. Личната охрана на краля.

— Дворецът? — промърмори Глокта.

— Не, гений такъв, бордеите при доковете.

— Стой. — Един от рицарите протегна напред ръка в тежка метална ръкавица. Гласът се чуваше от решетката пред устата му, придружен от леко ехо, отекващо във високия шлем. — Кажете си имената и по каква работа идвате.

— Началник Глокта. — Той докуца до стената и се облегна на мокрия камък. Притисна език към венеца си, за да потисне болката в крака. — А по каква работа, питайте нея. Идеята за идването ми не беше моя, можете да сте напълно сигурни.

— Практик Витари. Архилекторът ни очаква. Много добре го знаеш, глупако, казах ти го на излизане.

Ако беше възможно мъж в тежка броня да изглежда засегнат, този беше.

— Протоколът задължава да питам всекиго…

— Хайде, отваряй вече! — сряза го Глокта и натисна с юмрук треперещото си бедро. — Докато съм в състояние да вляза без чужда помощ!

Мъжът потропа на портата и в нея се отвори малка врата. Витари се мушна вътре и Глокта я последва по тясна пътека от прецизно издялани камъни, която се виеше през усойна градина. От клоните и статуите пръскаха едри студени капки вода. Някъде изграчи врана и крясъкът й прозвуча неестествено силно в застиналото спокойствие на утрото. Отпред изникна тъмният силует на двореца — безреда от покриви, кули, скулптури и каменни орнаменти.

— Защо идваме тук? — изсъска Глокта.

— Ще видиш.

Изкачиха едно стъпало и минаха между друга двойка рицари от Дворцовата стража, толкова неподвижни, че спокойно можеше да минат за празни декоративни брони. Почукването на бастуна му по мраморния под отекна в мрачния коридор, слабо осветен от свещи и със стени, изцяло покрити с каменни фрески. Представляваха сцени от отдавна забравени битки и бляскави победи, върволица от крале, които сочеха с пръст, размахваха оръжие, четяха прокламации или просто пъчеха гордо гърди. Заизкачва стълбище, по чиито каменни стени и таван бяха издялани и позлатени множество цветя. Позлатата им блестеше на светлината на свещите. Витари спря горе и го изчака да я настигне. Може и да са безценни, но това не ги прави по-лесни за изкачване, мамка му.

— Насам — прошепна му тя.

На двайсетина крачки от тях пред една врата видя малка групичка с разтревожени лица. Рицар от Дворцовата стража седеше на стол, превит одве, хванал глава в ръце, със заровени в къдравата коса пръсти. Останалите трима мъже стояха скупчени и настоятелният им шепот отскачаше от стените и се носеше по коридора към Глокта.

— Ти няма ли да дойдеш?

Витари поклати глава:

— Мен не ме е викал.

Тримата вдигнаха погледи и впериха очи в куцащия към тях Глокта. И каква група само, последните, които очакваш да завариш да си шепнат в коридор на двореца преди изгрев-слънце. Лорд-шамбелан Хоф беше облечен с набързо намъкнат халат. Пълното му лице беше сковано от ужас, сякаш току-що се събуждаше след кошмар. Едната яка на измачканата риза на лорд-маршал Варуз стърчеше нагоре, а сивата му коса беше в пълен безпорядък. Бузите на върховния правозащитник Маровия бяха дълбоко хлътнали, а очите му — зачервени. Прежълтялата му ръка леко потрепери, когато посочи вратата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Преди да увиснат на въжето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Преди да увиснат на въжето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джо Абъркромби - Внезапни завършеци
Джо Абъркромби
Джоджо Мойс - Аз преди теб
Джоджо Мойс
Джо Абъркромби - Полукрал
Джо Абъркромби
Джо Абъркромби - Червена страна
Джо Абъркромби
Джо Абъркромби - Герои
Джо Абъркромби
Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца
Джо Абъркромби
Джо Абъркромби - Гласът на острието
Джо Абъркромби
Джак Джордан - Точно пред очите ти
Джак Джордан
Джозеф Киплинг - Пред лицом
Джозеф Киплинг
Отзывы о книге «Преди да увиснат на въжето»

Обсуждение, отзывы о книге «Преди да увиснат на въжето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x