Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Няколко тела са били открити във водата при доковете…

— Затова искам да ми намериш убиеца на принца. Веднага.

Глокта погледна към тялото. Тоест към каквото бе останало от него. Разръчка дупката в ръката на Рейнолт с върха на бастуна си. И преди сме виждали подобни рани: по трупа, открит преди месеци в парка. Дело на ядач, или поне така трябваше да мислим. Внезапен порив на вятъра блъсна крилото на открехнатия прозорец в рамката. Ядач, който се е покатерил през прозореца? И за разлика от шпионина в Дагоска е оставил толкова улики след себе си. Защо просто не е разчистил, както с Давуст? Внезапна загуба на апетит, това ли се очаква да повярваме сега?

— Разговаряхте ли с часовия?

Сълт махна пренебрежително с ръка.

— Каза, че стоял пред вратата цяла нощ както обикновено. Чул шум, влязъл и намерил принца, както го виждаш, потънал в кръв, а прозореца — отворен. Веднага извикал Хоф. Той повика мен, а аз изпратих да повикат теб.

— Все пак часовият трябва да бъде разпитан както си му е редът… — Глокта надникна в шепата на Рейнолт.

Там имаше нещо. Бастунът му се разтрепери, докато се навеждаше с мъка над тялото. Измъкна нещото с два пръста. Интересно. Парче плат. Явно бял плат, въпреки че вече беше предимно тъмночервен. Разгъна го и го вдигна пред очите си. На слабата светлина от свещите проблесна златен конец. Виждал съм подобна материя.

— Какво е това? — попита рязко Сълт. — Намери ли нещо?

Глокта не отговори. Може би, но беше прекалено лесно. Твърде лесно.

Глокта кимна, Фрост протегна ръка и свали чувала от главата на императорския емисар. Тулкис примигна от ярката светлина, пое дълбоко въздух и заоглежда стаята с присвити очи. Мръсна бяла кутийка, прекалено ярко осветена. Забеляза надвисналия над рамото му Фрост. Забеляза седящия срещу него Глокта. Забеляза разнебитените столове, лекьосаната маса и полираното сандъче на нея. Явно не забеляза малката черна дупка на стената в противоположния ъгъл зад главата на Глокта. Не беше предвидена да се забелязва. През нея архилектор Сълт щеше да наблюдава разпита. През нея щеше да чуе всяка изречена дума.

Глокта се вгледа изпитателно в емисаря. Обикновено в тези първи моменти човек издава вината си. Чудя се какви ли ще са първите му думи? По правило невинният пита в какво престъпление е обвинен…

— В какво престъпление съм обвинен? — попита Тулкис.

Глокта усети как единият му клепач се разтреперва. Естествено, виновен, но малко по-умен човек би задал същия въпрос.

— В убийството на принц Рейнолт.

Емисарят примигна неразбиращо и се облегна на стола.

— Моля да приемете най-искрените ми съболезнования към кралското семейство и всички поданици на Съюза в този тъжен ден. Но нужно ли е това? — той кимна към дългата верига, с която беше увито голото му тяло.

— Нужно е. Ако сте това, което подозираме, че може да сте.

— Разбирам. Ако позволите да попитам, ще има ли някакво значение, ако кажа, че нямам нищо общо с това ужасно престъпление?

Съмнявам се. Дори и наистина да е така. Глокта хвърли на масата изцапаното с кръв парче плат.

— Това беше открито в юмрука на принца.

Тулкис го изгледа учудено. Точно като човек, който го вижда за пръв път.

— Съвпада напълно с дупката в дреха, открита във вашата спалня. Дреха, която също е изцапана с кръв.

Тулкис погледна към Глокта с облещени очи. Точно като човек, който няма идея как може да е станало това.

— Как ще го обясните?

Емисарят се наведе през масата, доколкото му позволяваха окованите на гърба ръце, и заговори бързо и тихо.

— Моля да ме изслушате внимателно, началник. Ако шпионите на пророка са разбрали за мисията ми — а те рано или късно откриват всичко, — няма да се спрат пред нищо, за да я провалят. А вие знаете на какво са способни те. Ако накажете мен за това престъпление, това ще бъде прието като обида към императора. Ще отблъснете приятелски протегната му ръка, нещо повече, ще ударите плесница в лицето му. Той ще се закълне да си отмъсти, а когато Утман-ул-Дощ се закълне да направи нещо… моят живот не означава нищо, но мисията ми не трябва да се проваля. Последствията… и за двата ни народа… моля ви, началник, умолявам ви… знам, че сте здравомислещ човек с отворено съзнание…

— Отвореното съзнание е като отворена рана — изръмжа Глокта. — Уязвима за отровата. Готова да загнои и да причини болка. — Кимна на Фрост и албиносът сложи внимателно лист хартия на масата и го плъзна с един пръст към Тулкис. Постави до него мастилница и отвори месинговият й капак. Накрая остави отстрани писалка. Прилежен и изпълнителен като войник, мечтата на всеки старшина на рота. — Това е самопризнанието ви — посочи листа Глокта, — в случай че се чудите какво е.