Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Подобаващата храна не беше единственото, на което Джизал се надяваше на трапезата на важна историческа личност. Сребърните прибори бяха почернели до неузнаваемост, чиниите бяха напукани и захабени, а самата маса беше така наклонена, че той очакваше всеки момент яденето да се хлъзне по нея и да падне на мръсния под. Вечерята беше сервирана от същия прислужник и със същата мудност, с която беше отворил вратата. Всяко следващо ястие идваше все по-студено и твърдо от предишното. За първо имаше гъста, изненадващо безвкусна супа. След това дойде ред на риба, която беше така препечена, че беше станала на трески, а след нея се появи голямо парче месо, което пък беше достатъчно сурово, за да мине за още живо.

Баяз и Коунийл се хранеха в пълно мълчание и си хвърляха през дългата маса погледи, които сякаш имаха за цел да накарат всички присъстващи да се почувстват неловко. Кай само ровеше в храната, докато тъмните му очи прескачаха нервно между двамата магуси. Лонгфут поглъщаше всяко ястие с наслада и се усмихваше на всички, все едно споделяха ведрото му настроение. Логън държеше вилицата в юмрук и свъсил вежди, бодеше настървено храната, като да беше шанка. Широките ръкави на жакета, който изобщо не му беше по мярка, висяха и от време на време се топваха в чинията му. Джизал се съмняваше, че Феро би проявила повече сръчност при боравенето с приборите, ако беше решила да опита. Но тя ядеше с ръце и се вторачваше гневно във всеки, който я погледнеше, сякаш го предизвикваше да й каже, че така не се прави. Беше облечена със същите мръсни дрехи, които беше носила през последната седмица, та Джизал си помисли, че може би й бяха приготвили някоя рокля, която да носи по време на вечерята. И само дето не се задави при мисълта за Феро, облечена в рокля.

Нито яденето, нито компанията, нито обкръжението бяха по вкуса на Джизал, но истината бе, че още преди дни бяха свършили храната. След това дажбите им се бяха свели до сухи корени, които Логън изравяше от пръстта, шест малки яйца, които Феро беше успяла да отмъкне от едно гнездо, и няколко неописуемо горчиви диви плодове, които Лонгфут беше набрал от дърветата очевидно напълно безразборно. Затова сега Джизал би изял като нищо дори чинията си. Намръщи се, докато режеше жилавото месо, и си каза, че може пък чинията да се окажеше по-добрият избор.

— Корабът годен ли е за плаване? — изръмжа Баяз и всички вдигнаха глави от чиниите.

Първите думи, изречени от началото на вечерята.

Тъмните очи на Коунийл го погледнаха студено.

— Имаш предвид кораба, с който Ювенс и братята му плаваха до Шамбулян ли?

— Че кой друг?

— В такъв случай не. Не е годен за плаване. Изгни и се разпадна в стария док. Но няма страшно. След него беше построен друг. И когато и той изгни — нов. Последният се поклаща на пристана, целият е обрасъл с водорасли и полепнал с миди, но е с постоянен екипаж и винаги зареден с провизии за път. Не съм забравила обещанието, което дадох на господаря си. Изпълнявах съвестно задължението си.

Баяз се намръщи.

— И това е намек, че същото не важи за мен, така ли?

— Не съм казала такова нещо. Ако долавяш упрек в думите ми, това е гласът на твоите си угризения, не на обвинения от моя страна. Аз не вземам страна, знаеш много добре. Никога не съм го правила.

— Говориш така, сякаш леността е най-голямата човешка добродетел — подхвърли Първия магус.

— Понякога е точно така, особено когато действието е равносилно на вземане на страна в кавгите ти. Забравяш, Баяз, че не за пръв път ставам свидетел. Събитията тревожно се повтарят. Брат се бие с брата. Ювенс се би с Глъстрод, после с Канедиас, а сега Баяз е тръгнал срещу Калул. По-малки хора в по-голям свят, но със същата омраза и безмилостност. Дали и това безчестно съперничество ще свърши като другите преди него? Или ще е още по-зле от преди?

— Хайде да не се преструваме, че те е грижа — изсумтя Баяз, — нито че си склонна да се отделиш на повече от десет крачки от любимото ти канапе.

— Не ме е грижа. И съвсем спокойно си го признавам. Аз никога не съм била като теб и Калул, че дори и като Закаръс и Юлвей. Аз нямам вашите безкрайни амбиции и безпримерна арогантност.

— Абсолютно вярно, нямаш ги. — Баяз с гаден звук изсмука нещо между зъбите си, хвърли вилицата и тя изтрака в чинията. — Само безкрайна суета и безподобен мързел.

— Аз съм човек с малки пороци и малки добродетели. Никога не съм искала да видя света прекроен според моя грандиозен замисъл. Винаги съм била доволна от света такъв, какъвто е. И какво, аз съм джудже в свят на великани. — Подпухналите й очи обходиха един по един гостите. — Но джуджетата не стъпкват никого с подметките си.