Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Всички впериха с подозрение очи в хартията, когато Карлот дан Айдър я взе и я разгъна. Тя смръщи чело и повдигна едната си перфектно оформена вежда.

— Явно ние сме тези, които не са наясно — каза тя.

— Дай да видя това! — Корстен дан Вурмс сграбчи листа от ръцете й и зачете. — Не е възможно — промърмори. — Това не е възможно!

— Боя се, че е. — Глокта дари присъстващите с най-чаровната си беззъба усмивка. — Архилектор Сълт е силно обезпокоен. Натовари ме с разследването на изчезването на началник Давуст, а също и с инспекцията на защитата на града. Поиска от мен да проявя изключително внимание, както и да направя нужното гуркулите да останат извън града. Инструкциите ми са да предприема всички необходими мерки, които преценя за уместни. — Помълча доста дълго, после добави: — Които аз… преценя.

— Какво е това? — възмути се лорд-губернаторът. — Настоявам да разбера какво става тук!

Висбрук взе на свой ред документа.

— Кралски декрет — въздъхна той и попи с ръкава на униформата потното си чело, — подписан от всичките дванайсет членове на Висшия съвет. Предоставя върховни правомощия! — той остави внимателно листа на масата, сякаш се безпокоеше, че може всеки момент да избухне в пламъци. — Това е…

— Всички знаем какво е това. — Магистър Айдър се взираше замислено в Глокта и поглаждаше с пръст безупречната кожа на бузата си.

Като умел търговец, изведнъж осъзнал, че е бил изигран от привидно невеж купувач.

— Както изглежда, началник Глокта поема града в свои ръце.

— Не бих казал изцяло в свои ръце, но смятам занапред да присъствам на тези събрания. Приемете това като първа от многото съществени промени, които предстоят. — Глокта се облегна с въздишка на красивия стол, отпусна скования си от болка гръб и изпъна напред болния си крак.

Почти удобно. Обходи с очи сериозните лица на градската управа. Или по-скоро щеше да е, ако го нямаше чувството, че моят тайнствен предател ще се окаже един от милите хорица в тази зала. Предател, който вече е уредил изчезването на един началник на Инквизицията и сигурно започва да обмисля как да повтори упражнението с новия…

— И така — прокашля се Глокта, — за какво говорехте при влизането ми, генерал Висбрук? А, да, нещо за градските стени, нали така?

— Грешките от миналото — нареждаше надменно Баяз — не бива да се повтарят. Ето защо си заслужава само онова познание, което се основава на опита от миналото и ясния анализ на историята.

Джизал въздъхна дълбоко. Не можеше да разбере кое точно бе накарало стария глупак да му чете лекции по история. Сигурно гигантското самолюбие или това, че започва да изкуфява. Без значение, Джизал бе твърдо решен да не приеме никакви нравоучения.

— … Да, историята — продължи замислено магусът, — а Калкис изобилства от история.

Джизал се огледа с безкрайно равнодушие. Ако историята се състоеше просто в остаряване, тогава да, Калкис, древният пристанищен град на Старата империя, наистина изобилстваше от нея. Ако обаче историята означаваше нещо повече — великолепие, слава или вълнуващи събития, тогава тя очевидно отсъстваше в Калкис.

Безспорно градът изглеждаше строен с вещина. Улиците бяха широки и прави, проектирани с мисълта за невероятните гледки за очите на минувачите. Но това, което преди време може и да е било величествен градски пейзаж, дългите векове бяха докарали до панорама на разрухата и разложението. Навсякъде се виждаха изоставени къщи, чиито празни прозорци и врати зееха равнодушно към площади с изронени настилки. Страничните улички отдавна бяха превзети от бурени, натрошена мазилка и гниещи парчета първо. Половината мостове над мудната река бяха паднали и никой не си бе направил труда да ги възстанови, а дърветата по широките булеварди бяха или изсъхнали, или на път да изчезнат напълно под задушаващия ги бръшлян. Тук нямаше и помен от жизнеността в Адуа: от доковете и крайните квартали, та чак до самия Агрионт. Адуа може и да бе прекалено шумен, да се пръскаше по шевовете от хора, може и да приличаше на гъмжащ мравуняк, но като гледаше как няколко от окаяните жители на Калкис се влачат безцелно по жалките останки на улици, Джизал и за секунда не се замисли чия атмосфера предпочиташе.

— … По време на това наше пътуване ще имаш много възможности да обогатиш знанията си, млади приятелю, и аз горещо ти препоръчвам да са възползваш от всяка. Господарят Деветопръстия например си заслужава да се опознае. Смятам, че можеш да научиш страшно много от него…