Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Някога се дуелирах, да, но за съжаление се наложи да прекъсна. Здравословни проблеми — отвърна Глокта със злобна беззъба усмивка. — Обаче съм склонен да споделя едно-друго, щом наистина желаете да вдигнете малко класата си.

Вурмс се намръщи, но Глокта вече бе пренасочил вниманието си.

— А вие трябва да сте хадиш Кадия.

Хадишът беше висок слаб мъж с дълга шия и уморени очи. Беше облечен в обикновена бяла роба, а на главата си носеше бял тюрбан. Не изглежда по-заможен от останалите местни в гетата и все пак определено излъчва достойнство.

— Да, аз съм Кадия и, да, бях избран от хората на Дагоска да ги представлявам. Но вече не наричам себе си хадиш, свещеник без храм не е свещеник.

— О, трябва ли пак да слушаме за този храм? — изропта Вурмс.

— Боя се, че трябва, поне докато съм част от този съвет. — Кадия обърна поглед към Глокта. — Значи имаме нов началник в града? Нов дявол. Сеете смърт, един идва, друг си отива. Не ме интересуваш, мъчителю.

Глокта се усмихна. Признава си, че мрази Инквизицията, без дори да е видял инструментите ми. От друга страна, не можем да очакваме от хората му кой знае какви топли чувства към Съюза — живеят почти като роби, при това в собствения си град. Дали пък това не е нашият предател?

Или този? Генерал Висбрук изглеждаше като типичния военен — предан докрай, човек с прекалено силно чувство за дълг и прекалено малко въображение, за да върти интриги. От друга страна, никой не става генерал просто ей така, без никаква мисъл за лична облага, без малко допълнително смазване на колелата, без покриване на някоя и друга тайна.

А може би е онзи? Корстен дан Вурмс наблюдаваше Глокта с такова презрение, с което човек поглежда мръсна тоалетна, преди да я използва. Знам ги тези арогантни хлапетии, виждал съм ги с хиляди. Нищо че е син на лорд-губернатора, повече от ясно е, че не е способен на лоялност към нищо и никого освен към себе си.

А защо не тя? Магистър Айдър беше самата любезност и гостоприемство, но погледът й бе по-твърд от диамант. Гледа ме и ме преценява, както умел търговец наивен купувач. Има нещо повече в нея от изисканите маниери и пристрастието към чуждестранното облекло. Много повече.

Възможно ли е да е той? Дори самият лорд-губернатор изглеждаше подозрително. Дали наистина зрението и слухът му са така отслабнали, колкото изглежда? Как мижи с очи и се оглежда объркано, дали не е само добре изиграна роля? Възможно ли е старецът да знае повече от всички останали в тази зала?

Глокта се обърна и отиде до прозореца. Облегна се на красиво гравираната колона до него и надзърна навън. Гледката наистина беше зашеметяваща. Усети вечерното, но все още горещо слънце върху лицето си. Долови нервното раздвижване сред членовете на съвета зад гърба си, явно нямаха търпение да се освободят от присъствието му. Чудя се колко ли ще им отнеме, докато най-накрая заповядат сакатият да бъде изхвърлен от прекрасната им зала? Нямам им никакво доверие на тези. Нито на един. Глокта се усмихна лукаво под мустак. И точно така трябва.

Корстен дан Вурмс се оказа онзи, чието търпение първо не издържа.

— Началник Глокта, оценяваме вашето старание в представянето ви пред този съвет, но съм сигурен, че има други неотложни дела, които изискват вниманието ви. С нас поне е така.

— Да, разбира се. — Глокта закуца обратно към масата с умишлена мудност. Той сякаш се канеше да излезе от залата. Обаче издърпа стол и прижумя, докато сядаше. — Ще се постарая да огранича коментарите си до минимум поне като за начало.

— Моля? — каза Висбрук.

— Кой е този? — настоятелно попита лорд-губернаторът, присви очи и изпъна напред шия да види по-добре. — Какво става тук?

Синът му беше доста по-директен в реакцията си.

— Какво си мислите, че правите? Да не сте побъркан? — изрази недоумението си той.

Хадиш Кадия се позасмя, не стана ясно дали на Глокта, или на възмущението на останалите.

— Моля ви, господа, моля — заговори кротко и търпеливо магистър Айдър. — Началникът току-що пристига, сигурно не е наясно как стават нещата тук, в Дагоска. Надявам се, разбирате, че вашият предшественик не присъстваше на събранията на градския управителен съвет. Ние съвсем успешно управляваме града от години и…

— И Висшият съвет е на друго мнение. — Глокта измъкна с два пръста кралското си назначение.

Изчака, докато всички огледат добре тежкия златен печат, след което подхвърли заповедта на масата.