Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— А, началник Глокта, трябваше да се досетя. — Гласът му беше плътен и звучен, а владеенето му на общия език на Съюза — отлично. — Много хора отвъд морето останаха разочаровани, когато трупът ви не беше открит сред телата в Цитаделата на Дагоска.

— Надявам се, мога да разчитам на вас да им предадете най-искрените ми извинения.

— Разбира се. Казвам се Тулкис и съм съветник на Утман-ул-Дощ, императора на Гуркул. — Емисарят се усмихна широко и в черната му брада се откроиха два реда здрави бели зъби. — Надявам се да съм по-добре тук, при вас, отколкото последният емисар, когото изпратихме.

Чувство за хумор? Не очаквах.

— Предполагам, че това ще зависи от отношението ви.

— Разбира се. Шабед ал Ислик Бурай беше… конфликтна личност. Освен това имаше проблем с… лоялността. — Усмивката на Тулкис се разтегна още повече. — Той беше много религиозен човек, с дълбока вяра и убеждения. Човек, който стоеше по-близо до църквата, отколкото до държавата. Аз почитам бог, разбира се — той докосна чело с върховете на пръстите си, — почитам и славя светия пророк Калул — пръстите му отново докоснаха челото, — но служа… — погледна Глокта в очите — единствено на императора.

— Интересно. Мислех, че във вашата страна църквата и държавата са единодушни.

— Често е точно така, но сред нас има много хора, които вярват, че свещениците трябва да се съсредоточат в молитвите си, а управлението на държавата да оставят в ръцете на императора и съветниците му.

— Разбирам. И какво точно желае да ни предаде императорът?

— Трудностите по превземането на Дагоска шокираха хората. Свещениците ги бяха убеждавали, че това ще е лека кампания, защото бог е на наша страна и защото каузата ни е праведна, и така нататък, и така нататък. Разбира се, бог е велик — той извърна очи към тавана, — но той не може да замени доброто планиране и стратегия. Императорът желае мир.

Глокта се умълча за момент.

— Великият Утман-ул-Дощ, нали за него говорим? За всемогъщия? Безмилостния? И сега иска мир?

Емисарят не изглеждаше засегнат.

— Вярвам, че разбирате колко важна е репутацията на безмилостен управник. Всеки владетел, още повече на такава огромна и разнородна империя като Гуркул, трябва преди всичко да вдъхва страх. Естествено, той би желал да бъде и обичан, но това е лукс, а страхът е основна необходимост. Каквото и да сте чули, Утман не е човек нито на мира, нито на войната. Той е човек на… коя е точната дума? На целта. Човек, който ползва подходящия за обстоятелствата инструмент в подходящия момент.

— Разумно — подхвърли Глокта.

— Сега мир, милост и компромис. Това са инструментите, които подхождат на целите му, независимо че не съответстват на целите на… други — Тулкис докосна с пръсти челото си. — Затова той ме изпрати, за да разбера дали те подхождат на вашите цели.

— Гледай ти, гледай ти. Могъщият Утман-ул-Дощ проявява милост и идва с мир. В странни времена живеем, Тулкис. Дали гуркулите са се научили да почитат враговете си, или просто да се боят от тях?

— Не е нужно да почиташ, нито да се страхуваш от врага си, за да желаеш мир. Нужно е само да обичаш себе си.

— Нима?

— Точно така. Загубих двама синове във войните между нашите два народа. Един при Улриок. Беше свещеник там и изгоря в храма. Другият умря съвсем наскоро, в обсадата на Дагоска. Водеше атаката, когато беше направен първият пробив.

Глокта се намръщи и разкърши врат. Залп от арбалетите. Дребни фигурки, които падат надолу по камарата от срутената стена.

— Беше смело нападение.

— Войната е по-жестока към смелите.

— Вярно. Съжалявам за загубите ви. Въпреки че не изпитвам съжаление за нищо конкретно.

— Благодаря ви за искрените съболезнования. Бог е преценил да ме дари с още трима синове, но празнините, оставени от тези две деца, никога няма да бъдат запълнени. Усещането е почти като да загубиш част от тялото си. Затова си мисля, че донякъде разбирам вашите загуби в тези войни. Аз съжалявам за вашите загуби.

— Много мило от ваша страна.

— Ние сме водачи. Войната е резултат от нашите провали. Или от необмислените ни постъпки и глупостта ни, които ни тикат към провали. Победата е за предпочитане пред загубата… но не е решение. Затова императорът предлага мир. С надеждата, че така ще сложим край на враждебността между нашите два велики народа. Ние нямаме интерес да прекосяваме морето за военни действия, а вие нямате интерес от завземане на дребни територии в Кантика. Ето защо ние предлагаме мир.