Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— А ти търсиш ли да следваш някого?

— Може пък да търся.

— А момчетата ти?

— Те също.

Кучето трябваше да си признае, че идеята е доста изкушаваща. Четирийсет мъже, които знаят къде е Бетод, а може би и какви са плановете му. Това щеше да му спести немалко пълзене в студа, а в последно време беше започнало здравата да му омръзва вечното клечане в мокрия храсталак. Но и не беше съвсем готов да гласува пълно доверие на високото дългокосо копеле. Реши, че ще го заведе в лагера им, пък Три дървета да му мисли какво да става с него.

— Хубаво — каза Кучето. — Ще видим какво да правим. А сега защо не тръгнеш бавно нагоре по този хълм, докато аз те следвам на няколко крачки отзад?

— Бива — каза Тръпката, обърна се и затътри крака нагоре с все още вдигнати ръце. — Но ще внимаваш какви ги вършиш с лъка, нали? Не искам да ми се забиват стрели отзад само защото не си гледаш в краката.

— Ти не се безпокой за мен, дангалак, Кучето не пропуска… уф!

Кракът му се закачи в щръкнал корен, той залитна напред и изпусна тетивата. Стрелата профуча покрай главата на Тръпката, заби се в дънера на едно дърво пред него и остана да потреперва в кората. Кучето се озова на четири крака, стиснал в ръка празния лък. Когато вдигна поглед, Тръпката беше надвиснал над него. Кучето не се съмняваше, че ако сега онзи решеше, можеше с лекота да замахне и с огромния си юмрук да му отнесе главата.

— Късмет, че не ме уцели — каза Тръпката. — Сега вече може ли да си сваля ръцете?

Естествено, в момента, в който се появиха в лагера, Дау скочи като ужилен.

— Кой е тоя, мамка му? — озъби се той и тръгна право към Тръпката, втренчил поглед в него.

Застана пред новодошлия наежен, със секирата в ръка.

Погледнато отстрани, можеше да мине и за смешно — Дау беше половин глава по-нисък от новодошлия, но Тръпката нямаше вид на развеселен. И с право.

— Това е… — отвори уста Кучето, но не успя да продължи.

— Това е някакъв дългуч, ясно. Но аз не говоря с такива, дето ме зяпат отгоре. Сядай, дългуч! — Дау го фрасна с ръка в гърдите и го събори по дупе на земята.

Кучето реши, че онзи го прие доста добре — при дадените обстоятелства, разбира се. Естествено, изпъшка, когато си удари дирника, после примигна изненадан, но накрая се излегна, подпрян на лакът, и им се ухили.

— Аз по-добре да си остана тук, долу — каза. — Но да знаете, че не е моя вината. Не съм избирал да съм висок, също както тоя не е избирал да е пълен задник.

Кучето замижа в очакване на ботуш в топките на Тръпката, но вместо това Дау се усмихна.

— Не съм бил избирал да съм задник, а? Това ми хареса. Харесвам го тоя. Кой е?

— Казва се Тръпката и е син на Гърмящия.

Дау се намръщи:

— Ама нали Деветопръстия…

— Той е другият му син.

— Е онзи беше само…

— Мисли, Дау, мисли.

Дау отново се намръщи и поклати глава.

— Мамка му. Толкова време ли мина?

— Прилича на Гърмящия — чу се от някъде гласът на Тъл и огромната му сянка падна на земята.

— Майко мила! — каза Тръпката. — Мислех, че не сте любители на дангалаците. Чакай да позная, вие всъщност сте двама един върху друг, нали?

— Само един. — Тъл се наведе и го вдигна за ръката, все едно беше малко дете. — Съжалявам за посрещането, приятел. В последно време имаме само такива гости, дето после ги убиваме.

— Надявам се аз да съм изключение — каза Тръпката и продължи да зяпа Буреносния. — А това там трябва да е Мрачния Хардинг.

— Хм — отвърна Мрачния почти без да вдига поглед от стрелите си.

— А ти си Три дървета, нали?

— Аз съм — отвърна възрастният войн и сложи ръце на кръста си.

— Уау — промърмори Тръпката и се почеса по тила. — В дълбоки води съм нагазил, няма спор. Дълбоки води. Тъл Дуру, Дау Черния и… мамка му, ти наистина си Три дървета, а?

— Същият.

— Гледай ти. Баща ми винаги казваше, че ти си най-свестният мъж в целия Север. Че ако някога трябва да избира кого да следва, това ще си ти. Е, докато не загуби дуела с Деветопръстия, естествено, но някои неща са неизбежни. Руд Три дървета от плът и кръв…

— Защо си дошъл, момче?

Тръпката като че ли си глътна езика, затова Кучето отговори вместо него.

— Каза, че водел четирийсет момчета и искали да се присъединят към нас.

Три дървета се вгледа в очите на Тръпката.

— Истина ли е това, момче?

Тръпката кимна.

— Познаваше баща ми. С него мислите еднакво, а аз съм негова издънка. Да служа при Бетод ми е като трън в задника.

— Ами ако кажа, че човек трябва да е верен на главатаря, когото е избрал да следва?