Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— И аз така мислех — отвърна Тръпката, — но този нож е с две остриета, нали? Главатарят трябва да се грижи за момчетата си, прав ли съм?

Кучето кимна. Беше напълно съгласен.

— Бетод вече не дава пет пари за никого от нас, ако приемем, че преди е давал. Вече не чува никого освен онези вещица.

— Вещица ли? — каза Тъл.

— Ъхъ, магьосницата Кориб или както там й беше името. Вещица. Тя е тази, която прави мъглата. С неприятна компания се е сдушил Бетод. А и тази война, няма никакъв смисъл от нея. Англанд? На кого му е притрябвала, имаме предостатъчно земя. Всички ни ще отведе право при пръстта. Останахме с него, докато нямаше кого друг да следваме, но сега, като разбрахме, че Руд Три дървета може да е още жив и е на страната на Съюза, ами…

— Решихте да се убедите с очите си, така ли?

— До гуша ни дойде от Бетод. Довел е едни странни момчета. Далече от изтока, отвъд Крина. Знаете ги, кости, опънати животински кожи и така нататък, почти не приличат на хора. Не съществуват никакви правила при тях, нямат милост към нищо и езикът им дори не е като нашия. Шибани диваци. Бетод вкара неколцина от тях в крепостта на Съюза и онези окачиха всички трупове по стените, с кървави кръстове на коремите, с провесени навън черва. Не е нормална тая работа. И най-накрая, Калдер и Скейл ходят насам-натам и раздават заповеди, все едно са хора, дето могат да различат овесена каша от лайна. Все едно имат собствени имена, а не се крият зад името на баща си.

— Шибаният Калдер — озъби се Тъл и поклати глава.

— Шибаният Скейл — изсъска Дау и се изплю на земята.

— Няма по-големи копелдаци от тези двамата в целия Север — каза Тръпката. — А сега се чува, че Бетод е сключил сделка.

— Каква сделка? — попита Три дървета.

Тръпката извъртя глава и се изплю през рамо.

— С шибаните шанка, ето каква.

Кучето го зяпна като втрещен. Всички го зяпнаха. Това беше най-шантавият слух, който бяха чували.

— С плоскоглавите? Но как?

— Кой го знае? Може би онази вещица е намерила начин да говори с тях. Всичко се променя, бързо при това, и нищо не е като хората. Много от момчетата не са доволни. И това без дори да споменавам Страховития.

— Страховития ли? — намръщи се Дау. — Не съм го чувал.

— Къде сте били досега бе, момчета? Заровени под снега ли?

Те се спогледаха.

— Може да се каже — отговори Кучето. — Може да се каже.

— Имате посетител, господине — промълви Барнам.

По незнайни причини лицето му беше мъртвешки бледо.

— Очевидно — сърдито отвърна Глокта. — Почука се на вратата — хвърли лъжицата си в почти недокоснатата супа и мрачно прокара език по венците си.

Противно подобие на вечеря. Може би това, че се опита да ме убие, не чак толкова, но готвенето на Шикел определено ми липсва.

— Е, кой е на вратата? Казвай, човече.

— Ъ… той е… ъ…

Архилектор Сълт се промуши през вратата, сякаш внимаваше безупречно чистото му бяло палто да не докосне случайно дървената каса. А, сега разбирам. Сърдитият му поглед обходи невзрачната всекидневна и устните му се извиха от отвращение, все едно беше стъпил в кална канавка на улицата.

— Не ставай — каза мрачно на Глокта.

Не съм си и помислял.

Барнам преглътна мъчително.

— Ще желае ли Негово високопреосвещенство нещо…

— Изчезвай! — скастри го Сълт и възрастният прислужник почти се спъна, докато бързаше да излезе.

Доброто настроение от предишната ни среща се е изпарило напълно.

— Проклети селяндури — изсъска Сълт и седна зад тясната маса на Глокта. — Избухнало е ново въстание в Келн и онзи проклетник Щавача отново е бил в центъра на събитията. Най-обикновено отчуждаване на имот е прераснало в кървави безредици. Лорд Финстър, този малоумник, недооценил настроението на тълпата, което довело до смъртта на трима от стражите му, а той самият бил обсаден в имението си от обезумялата тълпа. За късмет не успели да влязат, затова се задоволили да изгорят половината село. Собственото им село, Глокта! — изсумтя презрително той. — Ето това прави идиотът, когато се ядоса. Унищожава първото, което му се изпречи пред очите, ако ще да е дори неговата си къща! И Камарата на лордовете крещи с пълно гърло за кръв. Селска кръв и много при това. Сега Инквизицията ще трябва да отиде там и да прибере подстрекателите, тоест няколко идиоти, които да минат за такива. Глупакът Финстър е този, когото трябва да обесим, но май това няма как да се получи.

Глокта се покашля.