Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Моля? — примигна озадачен Глокта.

— Поздравления! Отлична работа! — усмихна му се Сълт и сложи чашите на кръглата маса.

После свали запушалката от гарафата. Какво да кажа? Какво да кажа?

— Ваше Високопреосвещенство… Дагоска… искам да бъда напълно откровен с вас. Когато напусках Дагоска, градът беше на път да падне. Предполагам, съвсем скоро ще бъде превзет…

— Разбира се, че ще бъде. — Сълт махна пренебрежително с облечена в бяла ръкавица ръка. — Градът беше обречен още от самото начало. Единственото, на което се надявах, беше да дадеш добър урок на гуркулите! И как само го направи, Глокта, а? Наистина, как само ги накара да си платят!

— Значи… всъщност… сте доволен? — Глокта едва се престраши да използва думата.

— Не, аз съм направо очарован! Лично да бях нагласил нещата, пак нямаше така добре да се получат! Некомпетентността на лорд-губернатора, предателството на сина му, перфектна демонстрация на степента на неадекватност на местните самоуправления в кризисни моменти. А предателството на Айдър изложи на показ двуличието на търговските гилдии, съмнителните им контакти и липсата на всякакъв морал! Гилдията на търговците на подправки последва съдбата на текстилната и търговските им права са вече в наши ръце. Двете гилдии си отредиха място на сметището на историята и сложиха край на влиянието на търговската класа! Сега на всички е ясно, че единствено Инквизицията на Негово величество демонстрира безпримерна лоялност пред заплахата на най-върлите врагове на Съюза. Трябваше да видиш лицето на Маровия, когато представих самопризнанията пред Висшия съвет! — Сълт напълни чашата на Глокта догоре.

— Много мило от ваша страна, Ваше Високопреосвещенство — смънка Глокта и отпи.

Както винаги отлично вино.

— И тогава той се изправи пред Висшия съвет и, забележи, пред самия крал и най-отговорно заяви, че ти няма да удържиш града и седмица след началото на атаките на гуркулите! — архилекторът избухна в смях. — О, трябваше да си там и да чуеш с ушите си. Убеден съм, че ще се справи доста по-добре, казах аз. Напълно съм убеден, че ще се справи много добре.

На това му казвам аз сериозна подкрепа.

— Два месеца, Глокта! — облечената в бяла ръкавица ръка на Сълт плесна по масата. — Два месеца! С всеки изминал ден онзи все повече заприличваше на пълен идиот, а аз на герой… така де, ние — поправи се Сълт, — ние сме героите. Аз само трябваше да седя там и да се усмихвам! О, трябваше да ги видиш, с всеки следващ ден отдръпваха по малко столовете си по-далеч от Маровия, по-близо до мен! И миналата седмица гласуваха за повече правомощия на Инквизицията. Девет срещу три гласа. Девет срещу три! Следващата седмица ще стигнем още по-напред, ще видиш! Как успя да постигнеш това, Глокта? — архилекторът го погледна очаквателно.

Първо, продадох се на банката, която финансираше текстилната гилдия, и използвах финансовите постъпления, за да подкупя възможно най-ненадеждния наемник в целия свят. След това убих невъоръжен пратеник, дошъл да преговаря под бяло знаме, и накрая изтезавах, не, смлях на кайма малко момиче от прислугата. О, също така пуснах най-големия ни предател на свобода. Безспорно героична постъпка. Как наистина успях?

— С много работа — рече Глокта.

Очите на Сълт трепнаха и това не убягна на Глокта. Раздразнение ли беше това? Или недоверие? Но каквото и да беше, изчезна ма мига.

— С работливост, разбира се. — Сълт вдигна чаша. — Второто по важност качество. Нарежда се непосредствено след безпощадността. Харесва ми стилът ти, Глокта, винаги съм го подчертавал.

О, нима? Но вместо отговор Глокта наведе признателно глава.

— Докладите на практик Витари бяха изпълнени с възхищение. Особено ми допадна как си се справил с гуркулския емисар. Това със сигурност е изтрило, макар и за кратко, усмивката от лицето на онова арогантно прасе императора.

Ха, явно наистина е спазила своята част от уговорката. Интересно.

— Да, всичко върви по план. Освен пакостите на селячеството и Англанд, естествено. Жалко за Ладисла.

— Какво се е случило с Ладисла? — попита учудено Глокта.

— Не си ли чул? — лицето на Сълт придоби огорчен вид. — Поредната бляскава идея на Маровия. Беше си наумил да вдигне малко репутацията на принца, като му повери командването на собствена част в Севера. По-встрани от събитията, където да е на сигурно място, а при завръщането си да се окичи с бойна слава. Признавам, хубав замисъл, само дето встрани от събитията се оказало точно в центъра им, за което принцът платил с главата си.