Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Ъъ… ами на първо време ще трябва да се приближиш малко. Искам да кажа, не че оная ми работа ще те разочарова, ама чак дотам няма да стигне. — Логън почти се ухили, после се прокле мислено, когато тя остана сериозна.

Хем знаеше, че тя не си пада много по шегите.

— Хубаво. — Феро се приближи така бързо и така целенасочено, че той се дръпна назад и тя залитна към него.

— Извинявай — каза той. — Много отдавна, откакто не съм…

— Така ли? — Феро коленичи пред него, вдигна ръка и застина, сякаш не знаеше какво да прави сега с нея. — Аз също.

Логън усети допира на пръстите й по опакото на ръката си — нежни, внимателни. Гъделичкаше, толкова лек беше допирът й. Наведе очи и видя палецът й да потърква чуканчето на отрязания му пръст. Бяха два сиви силуета в мрака с неловки, сконфузени движения, сякаш никога досега не бяха докосвали друго човешко същество. Странно усещане, жена толкова близо до него. Върна куп далечни спомени.

Посегна бавно, сякаш поставяше ръката си в огъня, и докосна лицето на Феро. Не се опари. Кожата й беше гладка и хладна като на всеки друг човек. Зарови пръсти в косата й и усети гъделичкането на щръкналите кичури между пръстите си. Напипа с върха на палеца си белега на челото й и го проследи надолу по бузата до ъгълчето на устата. Подръпна леко устните й. Грубата му кожа дращеше нейната.

По лицето й се беше изписало странно изражение, дори мракът не беше пречка за Логън да го долови. Не беше от онези, които беше свикнал да вижда, но нямаше съмнение, че беше именно такова. Долавяше напрежението на мускулчетата под кожата й, виждаше лунната светлина по настръхналите косъмчета на кльощавия й врат. Беше изплашена. Тази жена се смееше, докато риташе човек в лицето, раните я караха да се усмихва, можеше да извади стрела от тялото си, без окото й да трепне, но явно нежното докосване я плашеше. Щеше да е доста странно, ако и самият Логън не беше настръхнал от страх. Изплашен и развълнуван едновременно.

Като по сигнал за нападение двамата започнаха настървено да свалят дрехите на другия. Прехапал устна и с разтреперани ръце, Логън взе да се бори с копчетата на ризата й в тъмното. Ръцете му пипаха грубо и тромаво, сякаш носеше тежки железни ръкавици. Тя разкопча цялата му риза, преди той да успее да се справи и с първото копче.

— Мамка му! — изсъска той.

Феро избута ръцете му, разкопча си копчетата, свали ризата и я пусна на земята до себе си. На лунната светлина Логън не видя много, само тъмния силует на слабите й рамене, на талията, тук-там някое светло петно по ребрата, долната извивка на едната й гърда и може би малко груба кожа около едното зърно.

Той усети как Феро разкопчава колана му, как студените й пръсти се пъхват в панталона и как…

— Ау! Мамка му! Не е нужно да ме вдигаш за него!

— Хубаво…

— Аа.

— Така?

— Аа. — Логън сграбчи колана й и го разкопча.

Пъхна ръка в панталона й. Доста грубо и недодялано, помисли си, но пък за никого не беше тайна, че той не е от най-изисканите мъже на света. Върховете на пръстите му достигнаха до малко косми, преди китката му да се заклещи окончателно в колана. Колкото и да натискаше, не успя да я помръдне.

— Мамка му — прошепна Логън.

Чу Феро да си поема дълбоко въздух през стиснати зъби, после усети как се размърдва, докато дърпа надолу панталона със свободната си ръка. Така беше по-добре. Той плъзна ръка нагоре по голото й бедро. Добре че поне един от средните пръсти на ръцете му си беше още на мястото. И те си имат приложения.

Останаха така, коленичили един срещу друг в калта. Неподвижни с изключение на ръцете им, които не спираха да се движат нагоре-надолу, навътре-навън, първоначално бавно и пестеливо, после все по-бързо. Беше тихо, чуваше се само съскането на дъха на Феро в зъбите й, дрезгавото дишане на Логън и тихото жвакане на влажна плът.

Тя се притисна в него, прикова го към стената и започна да се извива и усуква, за да се отърве от панталона си. Логън се покашля дрезгаво.

— Искаш ли да…

— Сс. — Тя застана на едно коляно и го прекрачи с другия си крак, изплю се в шепа и сграбчи с нея члена му. Измърмори нещо, докато се наместваше, после бавно се спусна отгоре му. — Ъър.

— Аа. — Логън я придърпа към себе си и сграбчи едното й бедро.

Усети как мускулите в него се напрягат от движенията й. Зарови другата си ръка в мръсната й коса и придърпа лицето й към своето. Панталонът му се бе събрал на топка около глезените и той се опита да го събуе с ритане, но само се оплете още повече. Проклет да е, ако я накара да спре заради проклетия панталон.