Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Хубаво, добре, опитай пак! — каза севернякът.

Джизал издърпа палтото, вдигна го, наведе се колкото можеше по-ниско над плочата и отново метна края му. Този път ръкавът падна достатъчно близо до ръката на Деветопръстия, за да може той да го сграбчи.

— Да!

Уви другия край около китката си и платът се опъна силно през ръба.

— Да! Тегли сега!

Джизал стисна зъби и задърпа. Подметките му се плъзгаха по прашния каменен под, а счупените му ръка и крак пламнаха от болка. Палтото започна да се издърпва, бавно да се плъзга по камъка.

— Да! — изръмжа Деветопръстия и започна да се набира нагоре по плочата.

— Дърпай! — извика Феро, докато гърчеше нагоре тяло над долния ръб.

Джизал опъваше с всичка сила палтото. Беше затворил очи от напрежение и дъхът му свистеше през стиснатите зъби. До него изтрака копие. Вдигна поглед и видя, че на отсрещната страна на пукнатината се бяха събрали още плоскоглави и размахваха допотопни оръжия над главите си. Преглътна и отмести очи. Не можеше да си позволи да мисли за опасността сега. Трябваше само да продължава да дърпа палтото. Само това имаше значение, да дърпа и да не се отказва, независимо колко го болеше. А това вършеше работа. Бавно, много бавно, Деветопръстия и Феро се измъкваха от бездната. Най-после Джизал дан Лутар е герой. Най-после ще си заслужи мястото в тази проклета експедиция.

Изведнъж отекна рязко пращене.

— Мамка му! — изписка Логън. — Мамка му!

Единият ръкав започна бавно да се отпаря по шевовете. Конците се бяха опънали и малко по малко се късаха. Джизал изскимтя от ужас. Ръцете му изгаряха от болка. Да продължи ли да дърпа? Още един шев се отпра. Колко силно да дърпа? Нов шев.

— Какво да правя? — изкрещя той.

— Дърпай, мамка му!

И Джизал задърпа с всичка сила. Мускулите му щяха да се пръснат. Феро беше вече на плочата, ноктите й дращеха по гладкия камък. Ръката на Деветопръстия беше почти до ръба на плочата, почти го достигаше, трите му пръста се протягаха отчаяно да го хванат. Джизал дръпна с всичка сила…

И полетя назад, а в ръката му остана само парче от дрехата. Плочата се разтресе, изскърца и се килна отново. Логън изкрещя и се свлече. Ръката му продължаваше да стиска безполезната отпрана част от палтото. Нямаше писъци. Само тропот на търкалящи се камъни и след това нищо. И двамата с Феро полетяха надолу. Огромната плоча се люшна и се върна на мястото си, гладка и празна на ръба на пропастта. Джизал стоеше и я гледаше втрещен, с широко отворена уста. Остатъкът от палтото се полюшваше в изтръпналата му ръка.

— Не — пошепна той.

Не така ставаше в историите, които беше слушал.

— Жив ли си, бял?

Логън изпъшка и се размърда. Обзе го ужас, когато усети как подът под него помръдва. Тогава осъзна, че лежеше върху купчина натрошен камък и мазилка, а в гърба му се забива болезнено острият ръб на голям плосък камък. Пред размазания му поглед изникна голяма каменна стена с рязко очертана граница между тъмната и светлата й част. Примигна, примижа от болка, бавно надигна ръка да почисти от прахоляка очите си.

Феро беше коленичила до него. По лицето й се стичаха вади кръв от раната на челото, а косата й беше пълна с кафяв прах. Голямото просторно помещение зад нея чезнеше в мрак. Точно над главата й таванът беше пропаднал и между назъбените краища на дупката се виждаше бледо синьо небе. Логън се огледа объркано.

На по-малко от крачка от него каменните плочи на пода сякаш бяха отсечени и свършваха, издадени над празно пространство. Далеч отпред видя отсрещната страна на пукнатината — отвесна стена от пръст и камък, а на върха й — надвиснали останки от сгради.

Сега му стана ясно. Намираха се под пода на храма. При отварянето на пукнатината това място се беше открило, а от него над бездната стърчеше тясна козирка, достатъчно широка обаче да паднат на нея. Той, Феро и куп натрошен камънак. Явно не бяха паднали от много високо. Усети как вътрешно се усмихва. Още е жив.

— Ами…

Ръката на Феро запуши устата му. Носът й се надвеси току над неговия.

— Сс — изсъска му тихо тя, извъртя жълтите си очи към облия таван и посочи нагоре с пръст.

Логън усети как по гърба му преминава тръпка. Сега ги чу. Шанка. Боричкаха се, тропаха, дърдореха и пищяха. Той кимна и Феро отмести мръсната си ръка от лицето му.

Логън започна да се надига от купчината камънак с бавни, предпазливи движения. Беше притворил очи и внимаваше да не шуми. Изправи се и от палтото му се посипа прахоляк. Размърда крайници в очакване на остра болка, която щеше да му подскаже за нещо счупено, рамо, крак, или за пукната глава.