Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Шанка, много при това.

— Мамка му — изръмжа Логън и се отблъсна назад с крака, токовете на ботушите му изстъргаха по прашния камък.

— Хайде! — кресна Лутар, смъкна се от седлото, скочи на прашния под. — Хайде де!

Един плоскоглав се затича към тях. Пищеше и размахваше голяма секира. Скочи във въздуха, но както летеше напред, внезапно се превъртя и падна на земята. От лицето му стърчеше една от стрелите на Феро, след него обаче идваха други. Бяха много. Прокрадваха се иззад колоните с готови за хвърляне копия.

— Прекалено много са! — извика Баяз.

Възрастният магьосник вдигна навъсен поглед към върха на колоните и огромната каменна тежест отгоре им. Мускулите на челюстите му се стегнаха и въздухът около раменете му затрептя.

— Мамка му. — Логън тръгна към Феро.

Залиташе като пиян, едва успяваше да пази равновесие, цялата зала се люлееше пред очите му. Ударите на сърцето му щяха да го проглушат. Чу силен, остър пукот и една от колоните се разцепи по дължина. От пукнатината излетя облак прах. Със стържещ грохот камъкът над нея се размести. Няколко шанка вдигнаха глави към завалелите отломки, започнаха да сочат нагоре и да бърборят нечленоразделно.

Логън сграбчи Феро за китката.

— Скапанящина! — изсъска му тя, когато залитна и почти я повлече със себе си на пода.

Той скочи и я дръпна пак. Покрай главите им профуча копие, изтрака на пода и изчезна през ръба на пукнатината. Логън чу как шанка се раздвижиха. Ръмжаха и грухтяха помежду си, докато излизаха иззад колоните.

— Хайде де! — изкрещя отново Лутар и направи още една-две залитащи стъпки напред, без да спира да маха подканващо с ръце като обезумял.

Логън погледна към Баяз. Той стоеше, обвит в мараня от треперещ, извиващ се на вълни въздух, с изкривени от напрежение устни и изскочили очи. Прахолякът около ботушите му бавно започна да се надига във вихрушка. Над главата на Логън се разнесе мощен гръм и той видя през рамо как огромен каменен блок полита надолу. Стовари се с грохот и разтърси земята. Един шанка беше смазан под тежестта му, преди дори да успее да изквичи. От него остана само размазано петно кръв и премятащ се по пода нащърбен меч. Но другите идваха, Логън виждаше през сивите кълба прахоляк тъмните сенки, които препускаха напред с вдигнати над главата оръжия.

Още една от колоните се разцепи на две. Пречупи се и се срина абсурдно бавно пред смаяния поглед на Логън. Огромната каменна маса горе започна да се напуква и в следващия миг полетя на големи колкото къща късове. Логън се обърна, хвърли се по очи на земята и повлече Феро със себе си. Претърколи се, затвори очи и покри глава с ръце.

Въздухът се разцепи от оглушителен тътен, какъвто Логън не беше чувал досега. Земята забуча и изстена, сякаш целият свят се сриваше отгоре й. А може би наистина това ставаше. Подът подскочи и се разтресе. Последва нов мощен тътен, след него грохот и стържене на камък, накрая тихо почукване и после всичко замря в нещо подобно на тишина.

Логън отпусна стиснатите си до болка зъби и отвори очи. Въздухът беше пълен с гъст, парещ очите му прахоляк, но той все пак установи, че лежи на нещо като склон. Изкашля се и опита да се размърда. Отдолу се разнесе остро стържене, подът под него се размести и склонът сякаш стана по-стръмен. Логън ахна от изненада, залепи се обратно към пода и се хвана за него с върховете на пръстите си. С едната ръка още стискаше ръката на Феро и той усети как пръстите й са се вкопчили здраво в китката му. Надигна бавно глава, за да се огледа, и се вцепени.

Колоните бяха изчезнали. Цялата зала беше изчезнала. Пода го нямаше. Огромната пукнатина в земята го беше погълнала и сега зееше под Логън. Той не можа да повярва на очите си. Лежеше на една страна върху голяма каменна плоча, която само допреди секунда беше част от пода на залата, а сега висеше килната на самия ръб на бездънната пропаст.

Тъмните пръсти на Феро стискаха здраво китката му, скъсаният и ръкав се беше вдигнал до лакътя и разкриваше изпъкналите от напрежение сухожилия на предмишницата й. По-надолу видя рамото й, а след него навъсеното й лице. Останалото липсваше — не го виждаше, защото тя висеше над бездната под края на каменната плоча.

— Сс — изсъска Феро с разширени от уплаха жълти очи и отчаяно задраска по гладкия камък с пръстите на другата си ръка в търсене на нещо, за което да се хване.

От назъбения ръб се отрони камък и полетя в пропастта. Логън го чу да чатка в стените на разцепената земя.