Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Чу ръмжене и видя създанието, приклекнало на един от ниските покриви. Не беше виждала подобна твар — изгърбена маймуна с дълги криви крайници. Само дето маймуните не хвърлят копия. Проследи с поглед полета на дългия прът. Заби се с глух удар в ръба на каруцата. Остана там да се поклаща, докато групата отмина с тропот по разбитата улица.

Това копие може и да пропусна целта, но сред руините отпред имаше още от тези твари. Феро ги виждаше как се движат в сенките на порутените сгради. Притичваха по покриви, надничаха от изронените прозорци и зеещите врати. Изкуши се да пробва лъка си срещу тях, но после се отказа. Какъв смисъл? Бяха много. Сигурно стотици. Каква полза да убие някоя от тях, като така и така профучаваха и ги оставяха зад гърба си? Само ще си похаби стрелата.

Изведнъж до нея се стовари камък. Тя усети как парче от него прелетя и я одраска по ръката. На мястото се надигна едра капка тъмна кръв. Феро се намръщи, приведе глава и се сниши над гърба на коня. Няма такова нещо като късмет.

Но няма и смисъл да предоставяш на врага по-удобна мишена.

Логън си мислеше, че отдавна е оставил шанка зад гърба си, но след първоначалния шок, който изживя при срещата с онзи в голямата зала, вече не беше толкова учуден от ставащото. Трябваше да се досети, че така ще се случи. Само приятелите остават в миналото. Враговете винаги те следват по петите.

Сега камбаните биеха отвсякъде, руините кънтяха от звъненето им. То се забиваше в главата му, надмогваше тропота на копита, писъка на колелата на каруцата и вятъра в лицето му. Ек на камбани, далечен, близък, отпред и отзад. Сградите летяха покрай него, пълни с опасност сиви очертания.

Нещо профуча, отскочи от паветата и се завъртя във въздуха. Копие. Чу как друго изсвистя зад гърба му. Видя трето, което се плъзна и изтрака по пътя отпред. Преглътна мъчително, присви очи и се опита да не мисли как следващото се забива в гърба му. Но се оказа прекалено трудно. Всичките му сили отиваха да се държи на гърба на коня.

Феро се обърна и му изкрещя нещо през рамо, но думите й потънаха в шума. Той поклати глава и тя посочи рязко напред. Тогава разбра. Приближаваха в стремителен галоп към широка пукнатина в пътя. Устата на Логън зина почти колкото този процеп. Той изхълца от ужас.

Опъна силно юздата и копитата на коня му се хлъзнаха и занесоха настрани по древните павета, докато животното се опитваше да завие рязко вдясно. Седлото се лашна на една страна, но Логън успя да се задържи. Павета се сляха в сива мъгла пред очите му. Ръбът на бездната остана вляво, само на няколко крачки от препускащия кон. От него напряко на пътя тръгваха тесни пукнатини. Логън усещаше, че останалите са наблизо, чуваше виковете им, но не различаваше думите. Беше прекалено зает да се люшка и мята върху коня си, вкопчен с всички сили в юздата. Не спираше да шепне:

— Още съм жив, жив съм, още съм жив…

Отпред изникна храм. Препречваше пътя с гигантски, още непокътнати колони. Върху тях имаше чудовищна скална маса във вид на триъгълник. Каруцата изчезна с трясък между две от колоните, а конят на Логън някак намери пролука между други две. За миг влетяха в мрак, но веднага след това изскочиха отново на светло. Намираха се в просторна зала. Пукнатината беше погълнала стената отляво, а ако навремето беше имало покрив отгоре, сега той беше изчезнал. Останал без дъх, Логън препускаше напред. Погледът му беше прикован в широка аркада точно отпред. Големият светъл квадрат в тъмния камък подскачаше пред очите му от друсането на коня. Там ще са в безопасност, каза си, само да успеят да минат оттам — и ще се измъкнат. Само да успеят да минат…

Не видя летящото към него копие, но дори и да беше, нямаше да може да направи нищо. Извади късмет, че то не уцели крака му, а се заби пред него дълбоко в тялото на коня. Но с това късметът му се изчерпа. Животното изпръхтя, после предните му крака се подкосиха. Логън излетя от седлото с отворена уста, но от нея не се изтръгна нито звук. Подът на залата се надигна светкавично да го посрещне. Твърдият камък го блъсна в гърдите и му изкара въздуха. Удари се и в главата му блесна ярка светлина. Светът се завъртя шеметно пред очите му, пълен със странни звуци и заслепяващо ярко небе. Изтегли се на една страна и спря.

Остана да лежи зашеметен. Изпъшка тихо. Виеше му се свят, ушите му бучаха, не знаеше нито къде е, нито кой е. Изведнъж съзнанието му се върна.

Логън рязко вдигна глава. Бездната беше само на крачки от него и той чуваше бученето на водата в дъното й. Претърколи се встрани от коня и от струите тъмна кръв, които бавно си проправяха път по фугите между каменните плочи на пода. Видя Феро. Беше се снишила на едно коляно, вадеше стрели от колчана си и стреляше към колоните, през които само преди миг бяха влетели.