Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Мостът на Създателя беше здрав.

— При всичките ми пътувания в никой град или страна под милостивото слънце не съм виждал такова чудо. — Лонгфут поклати озадачен бръснатата си глава. — Как е възможно да се направи мост от метал?

Но той наистина беше направен от метал. Тъмен, гладък, матов и по него проблясваха водните капчици. Прехвърляше дълбокия каньон с една-единствена арка — неочаквано деликатна паяжина от тънки метални пръти, преплетени в празното пространство отдолу; а отгоре се ширеше път от скачени метални плочи, идеално подравнени, приканващи да минеш по тях. Здрави ръбове, прецизни линии и чисти повърхности. Единственото непокътнато човешко творение насред цял град, обхванат от бавно разложение във времето.

— Сякаш е бил завършен вчера — подхвърли Кай.

— А всъщност е може би най-старото нещо в града. — Баяз кимна към руините зад гърба им. — Всички творения на Ювенс са погубени. Сринати, натрошени, потънали в забвение, сякаш никога не са били изработени. А тези на Създателя не са помръднали. Ако е останало нещо да блести в този свят, това са те и блестят, защото светът около тях е избелял. — Изсумтя и от ноздрите му излезе пара. — Кой знае? Може да останат цели и непокътнати до края на дните, дълго след като всички ние легнем в гроба.

Лутар надзърна плахо в бушуващите води, явно се чудеше дали неговият гроб няма да се окаже в тях.

— Сигурен ли си, че ще ни издържи?

— В Старите времена този мост носеше тежестта на хиляди дневно. На десетки хиляди. Коне, каруци и безкрайни върволици от граждани и роби минаваха по него в двете посоки ден и нощ. Ще пи издържи. — Копитата на коня му зачаткаха по металните плочи.

— Явно този Създател е бил човек със… забележителен талант — промърмори навигаторът и последва Баяз по моста.

— Да, наистина — Кай плесна юздите. — Но вече е изгубен за света.

Следващ по моста тръгна Деветопръстия, а след него, макар и с неохота, Лутар. Феро остана на място под тежките капки на дъжда, гледаше начумерено каруцата и четиримата конници. Не й харесваше това. И реката, и мостът, и градът. Досега с всяка следваща крачка имаше чувството, че влизат в капан, но сега вече беше сигурна в това. Въобще не трябваше да слуша Юлвей. Не трябваше да напуска Юга. Тя нямаше работа тук, насред студената мокра пустош, в компанията на тези безбожници белите.

— Аз не минавам оттук — каза Феро.

Баяз се извърна към нея.

— Защо? Смяташ да прелетиш ли? Или просто ще си останеш от другата страна?

Тя се облегна назад и скръсти длани върху предния рог на седлото.

— Може и така да направя.

— А може би ще е добра идея да обсъждате това, след като излезем от града — промърмори Лонгфут, като поглеждаше нервно назад към празните улици.

— Прав е — каза Лутар. — Това място има зловеща атмосфера…

— Майната й на атмосферата — изръмжа Феро. — Майната ти и на теб. Защо да минавам от другата страна? Какво толкова има за мен от другата страна на тази река? Обеща ми отмъщение, дърт бял мошенико, а какво получавам — лъжи, дъжд и лоша храна. Защо да продължавам да те следвам и крачка по-нататък? Кажи де!

— Моят брат Юлвей ти помогна в пустинята. Ако не беше той, щеше да умреш там. Дала си му дума…

— Дума, а? Ха! Думата е верига, която лесно се къса, старче. — Тя тръсна рязко ръце пред себе си, все едно късаше нещо във въздуха. — Ето. Сега съм свободна. Не съм обещавала да ставам ничий роб!

Баяз изпусна дълга въздишка и се прегърби уморено на седлото.

— Животът е достатъчно труден и без твоята намеса, Феро. Защо? Защо винаги избираш трудния път пред лесния?

— Може би бог е имал нещо предвид, за да ме създаде такава, въпреки че не знам какво точно. Какво е Семето?

Право в целта. Когато изрече думата, през лицето на стария бял премина внезапен спазъм.

— Семе? — промърмори озадачен Лутар.

— Може би е по-добре да не знаете. — Баяз изгледа начумерено учудените лица на другите.

— Не става. Ако пак заспиш за седмица, искам да знам с какво се захващаме и защо.

— Вече съм напълно възстановен — сопна се Баяз, но Феро знаеше, че това е лъжа: той изглеждаше още по-сбръчкан, по-остарял и по-изнемощял. Може и да беше буден, да беше в състояние да язди и да говори, но не беше възстановен. Нея не можеше да я излъже с подобни твърдения. — Това повече няма да се повтори, можеш да разчиташ на…

— Ще те попитам пак и този път искам кратък отговор. Какво е Семето?

Баяз я погледна изпитателно в очите и тя устоя на погледа му.