Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Живот, изпълнен с тежка работа, но с любяща жена. Къща под наем в по-беден квартал в града, с евтини мебели, но уютно огнище. Без слава, без власт, без богатство, но с топло легло, в което ще го очаква Арди… След като беше погледнал смъртта в очите, след едната купичка овесена каша дневно, която вече приемаше с най-голяма благодарност, след дългите самотни студени нощи под дъжда това му изглеждаше доста приемлива съдба.

Усмивката му се разтегли широко и опъването на белега на брадичката му беше почти приятно усещане. Това определено не е никак лоша идея.

Високите стени се издигаха с нащърбени изпотрошени бойници и разбити кули. Мокри и белязани от черни пукнатини. Отвесен черен скален масив, който извиваше встрани и изчезваше в сивата пелена на ръмящия дъжд. Голата земя отпред беше подгизнала в кафяви локви и засипана с изпопадали от зида каменни блокове, които приличаха на огромни ковчези.

— Олкъс — изръмжа Баяз през стиснати зъби. — Перлата на градовете.

— Не виждам да блести — изсумтя Феро.

Логън също не видя блясък. Хлъзгавият път минаваше под зейнала порутена арка. На мястото на отдавна изчезналите порти имаше само дълбока сянка. Обзе го мрачно чувство, когато погледна в мрака. Стомахът му се сви на топка. Точно както когато погледна вратите на Кулата на Създателя. Сякаш надзърташе в гроб, най-вероятно своя собствен. Искаше му се само да се обърне назад и никога повече да не се връща тук. Конят му тихо изцвили и от устата му излезе пара, после отстъпи крачка назад. Изведнъж стотиците мили обратен път до морето му се сториха по-лесни за изминаване от няколкото крачки до градските порти.

— Сигурен ли си? — промърмори той на Баяз.

— Дали съм сигурен ли? Ама разбира се, че не съм! Пропътувах всичките тези мили през голата равнина просто защото ей така ми е хрумнало в момента! Прекарах дълги години в планиране на това пътуване и събрах тази група от всевъзможни места в Кръга на света само да се позабавлявам! Няма проблем, сега лека-полека се връщаме в Калкис. Дали съм сигурен? — поклати глава и смушка коня си към зеещата арка.

— Само попитах — сви рамене Логън.

Арката стана по-голяма и още по-голяма, та накрая ги погълна във вътрешността си. Сумракът на дългия тунел се изпълни с ехото на конски тропот. С тежестта на всичкия този камък, надвиснал отгоре и сякаш притиснал гърдите му, Логън едва успяваше да си поеме дъх. Наведе глава и се вторачи намръщено в кръга от светлина в другия край на тунела, който започна да се разширява с всяка следваща крачка. Извъртя очи и улови погледа на Лутар. Косата му беше залепнала за лицето от дъжда, той облизваше нервно устни.

Най-сетне излязоха от другата страна.

— Леле, майко — промълви брат Лонгфут, — мили боже…

От всички страни на огромния площад се издигаха гигантски сгради. От сивата пелена на дъжда изникнаха призрачните останки на високи колони, покриви, стълбове и огромни стени, сякаш строени за великани. Логън зяпна. Всички зяпнаха. Групичката стоеше насред това необятно пространство като малко стадо уплашени овце в очакване да дойдат вълците.

Високо над главите им дъждът съскаше по камъка, водата плющеше по лъскавите павета, стичаше се по ронещите се стени, църцореше в пукнатините на пътя. Ехото от копитата на конете заглъхна. Колелата на каруцата изскърцаха и изстенаха глухо. Никакъв друг шум. Нищо друго не помръдваше. Черни сгради, докъдето ти поглед стига, и разкъсани облаци, плуващи по сиво небе.

Групата продължи да язди покрай останките на огромен храм — камара от мокри каменни блокове и плочи, високи колони, срутени върху натрошената настилка на пътя, и цели участъци от покрива, останали там, където са паднали. С изключение на розовия белег на брадичката мокрото лице на Лутар стана сивкаво, докато гледаше огромната руина.

— Мамка му — прошепна той.

— Именно — прошепна Лонгфут, — впечатляваща гледка.

— Дворците на мъртви богаташи — каза Баяз. — Храмове, в които се молеха на гневни богове. Тържища, където купуваха и продаваха стоки, животни и хора. Където се купуваха и продаваха помежду си. Театрите, баните и бордеите, в които се отдаваха на страстите си. Преди идването на Глъстрод. — Посочи през площада надолу към хлътналата между подгизнали черни сгради каменна долина. — Това е булевард „Калайн“. Най-широкият булевард в града, място, където живееха най-знатните му обитатели. Пресича Олкъс в почти права линия от северната до южната порта. Сега всички ме чуйте внимателно — обърна се той и мокрото му седло изскърца. — На три мили южно от града има висок хълм, а на върха му — храм. Скалата Сатурнлайн, както го наричаха в Старите времена. В случай че се разделим, ще се чакаме там.