Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Все тая, стига да не ми се пречкаш в краката.

— А ти накъде ще тръгнеш?

— Накъдето има хора за убиване.

На Уест му се прииска въобще да не си беше правил труда да пита. Когато пристъпи предпазливо към брега на потока, видя водопада нагоре по течението. Стена от черна скала и шуртяща по нея разпенена вода. Между черните стволове на дърветата се носеха ледени кълба ситни водни капчици.

Реката беше не повече от четири разкрача широка, но течението беше бързо. Тъмната вода се пенеше в мокрите черни камъни покрай брега. Дау вдигна меча и секирата си над глава и нагази в реката. В средата водата му стигна до кръста. После изпълзя на отсрещния бряг и се притисна към скалите. От дрехите му закапа вода. Обърна се и лицето му се смръщи, когато видя Уест толкова назад. Кимна му гневно да го последва.

Уест извади меча от колана и го вдигна над главата си. Пое дълбоко въздух и нагази в потока. Кракът му потъна до коляно и водата напълни ботуша му. Направи втора крачка и другият му крак потъна до средата на бедрото. Очите му изхвръкнаха и дъхът му излетя с рязко сумтене от носа. Вече нямаше връщане назад. Направи още една крачка и ботушът му се подхлъзна на обраслите с мъх камъни по дъното. Той залитна безпомощно и затъна до подмишниците. Ако леденостудената вода не беше изкарала всичкия въздух от дробовете му, сигурно щеше да изкрещи. Продължи напред с полуходене-полуплуване. Стисна панически зъби и изпълзя на отсрещния бряг. Въздухът засъска в гърлото му при отчаяните опити да си поеме дъх. Изкатери се, залитна и се подпря на скалата до Дау. Кожата му беше замръзнала.

— Май ти е студено, момче? — ухили му се подигравателно севернякът.

— Добре съм — изпелтечи през тракането на зъбите си Уест. Никога през живота си не беше изпитвал такъв студ. — Ще си свърша р… р… работата.

— Какво ще направиш? Няма да я бъде тая да те оставя да се биеш умрял от студ. Така и двама ни ще довършиш.

— Не се безпокой за…

Отворената длан на Дау го шамароса през лицето. Шокът, който изпита, беше почти по-силен от болката. Уест зяпна с отворена уста и изпусна меча си в калта. Едната му ръка се вдигна инстинктивно към ударената буза.

— Какво, мамка му…

— Използвай го! — изсъска севернякът. — Действай!

Уест тъкмо зина да каже нещо, когато Дау го плесна през устните и го запрати назад към скалата. От устата му потече кръв и покапа по мократа земя. Ушите му писнаха.

— Действай. Използвай го!

— Шибано… — думите на Уест преминаха в ръмжене, когато ръцете му се вкопчиха в гърлото на Дау.

Започна да стиска, да дращи и да се зъби като животно. Кръвта му кипна и гладът, болката и безсилието на безкрайното бъхтене в студа изчезнаха безследно.

Но независимо от обзелата го ярост Дау беше два пъти по-силен.

— А така, използвай го! — изръмжа той, докато отскубваше пръстите на Уест от гърлото си. Притисна го към скалата. — Сгря ли се вече?

Нещо прелетя над главите им и цопна във водата. Дау се отблъсна от него, хукна нагоре по брега и изрева с пълно гърло. Уест сграбчи тежкия меч от земята и препусна след него. Вдигна острието над главата си и закрещя колкото глас имаше, не чуваше какво точно, просто крещеше като побъркан.

Калната земя фучеше под краката му. Прелетя през някакъв храсталак и куп изгнили съчки и излезе на открито. Видя как Дау посича със секирата си един стъписан северняк. Струята кръв полетя право нагоре, черна на фона на светлото небе между преплетените клони на дърветата. Пред очите му шеметно се завъртяха дървета, скали и чорлави опърпани мъже. Дъхът бучеше като буря в ушите му. Пред него изникна някой и Уест замахна с меча. Усети как острието захапа плът. В лицето му плисна кръв. Той залитна настрани, изплю се и примигна. Хлъзна се, но веднага скочи и се изправи. В ушите му кънтяха писъци и викове, звън на стомана и удари на метал в човешки кости.

Замах. Удар. Озъбена физиономия.

Към него залитна някакъв, вкопчил ръце в стрела в гърдите си. Уест замахна и мечът му разцепи черепа на човека чак до устата. Препъна се в калта и за малко да падне. Замахна с юмрук към нечие тяло. Нещо го удари в гърдите и го залепи с гръб към ствола на едно дърво. Изкара му въздуха. Някой го стисна здраво, прикова и двете му ръце, опитваше се да го смачка.

Уест се наведе и впи зъби в устните на противника. Усети как зъбите му се стягат. Онзи изпищя и го заудря с юмруци, но Уест почти не усещаше ударите. Изплю отхапаното парче месо и фрасна човека с глава в лицето. Мъжът изквича, от устата му шурна кръв. Уест впи зъби в носа му и заръмжа като куче.