Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Ладисла положи усилия да изглежда разочарован, но Уест ясно долови облекчението му.

— Добре тогава, щом така смятате.

— Твърдо съм убеден, Ваше Височество. — Уест погледна Кадил. — Двамата с нея оставате тук. Ще се върнем бързо. С малко късмет. — Почти примижа от болка, докато го казваше. Напоследък късметът почти не го спохождаше. — Скрийте се и не вдигайте шум.

Девойката му се усмихна.

— Не се тревожи, ще го наглеждам да не се пребие.

Ладисла я изгледа свирепо със стиснати от безсилие юмруци. Очевидно не успяваше да свикне с непрестанните й заядливи подмятания. Явно е доста трудно да понесеш нечий присмех, когато цял живот си бил единствено ласкан и всичките ти желания са били изпълнявани. За момент Уест се замисли дали не допуска грешка, като ги оставя двамата сами, но не видя друг избор. Ще бъдат достатъчно далеч. Ще бъдат в безопасност. Поне в сравнение с него.

Наклякаха в кръг. Кръг от белязани мръсни лица, сурови погледи и чорлави коси. Грубите черти на лицето на Три дървета бяха прорязани от дълбоки бръчки. Дау Черния с липсващото ухо и зловещата усмивка. Тъл Дуру със сключените гъсти вежди. Мрачния с безизразното като камък лице. Кучето с присвитите светли очи и излизащи от тънкия му нос кълба пара. Пайк със строгото намръщено изражение на онези части от лицето му, които позволяваха движение. Шестима от най-коравите мъже в Севера. И Уест.

Преглътна мъчително. Всеки трябва да понесе своя дял от опасността.

Три дървета започна да рисува с клечка по твърдата земя.

— Така, момчета, те са тук долу, при реката. Дузина, може и повече. Ето как ще стане. Мрачен, ти си отляво. Куче, ти отдясно, знаете си работата.

— Разбрано, главатар — каза Кучето, Мрачния кимна.

— Аз, Тъл и Пайк идваме оттук и ги нападаме. Надявам се да ги изненадаме. Ще гледате да не ни уцелите, нали?

— Вие гледайте да не се навирате в стрелите и няма да имате проблем — ухили се Кучето.

— Ще гледам да не го забравя. Дау и Уест, вие ще минете реката и ще чакате при водопада. Ще им излезете в гръб. — Клечката издълба бразда в пръстта и в гърлото на Уест заседна буца. — Няма да ви чуят от шума на водопада. Тръгвате, когато хвърля камък във водата, ясно ли е? Ще хвърля камък отгоре. Това е сигналът.

— Разбира се, главатар — изръмжа Дау.

Уест изведнъж осъзна, че Три дървета го гледа намръщено.

— Ти разбра ли, момче?

— Ъ, да, разбира се — смотолеви Уест с вкочанен от студ и страх език. — Когато падне камъкът, тръгваме… главатар.

— Хубаво. Отваряйте си очите. Наоколо може да има и други. Бетод е разпратил съгледвачи навсякъде. Някой още да не знае какво трябва да прави?

Всички поклатиха глави.

— Хубаво. После, ако ви убият, да не кажете, че аз съм виновен.

Три дървета се изправи и останалите го последваха. Започнаха последни приготовления, разхлабваха остриета в ножниците, опъваха тетивите на лъковете, притягаха ремъци и колани. За Уест нямаше кой знае колко работа. Тежък откраднат меч, вмъкнат в протрит колан, само толкова имаше той. Почувства се като истински идиот сред тези хора. Замисли се колко ли народ бяха избили заедно и поотделно. Нямаше да се учуди, ако бройката беше достатъчна за цял град, та и с едно-две околни села. Дори Пайк не даваше вид на притеснен от предстоящите хладнокръвни убийства. Уест си спомни, че всъщност така и не бе разбрал за какво е бил изпратен в наказателната колония. Сега, като го гледаше как замислено прокарва палец по масивното острие на секирата с пълни с решимост очи на това изгорено лице, вече започваше да се досеща.

Погледна ръцете си. Трепереха, но не само от студа. Сграбчи едната с другата и стисна силно. Вдигна очи и видя, че Кучето му се усмихва.

— Трябва да те е страх, за да проявиш кураж — каза той и тръгна след Три дървета и останалите.

Дрезгавият глас на Дау го прониза като нож в гърба.

— Ти идваш с мен, убиецо. Гледай да не изоставаш. — Изплю се на замръзналата земя и тръгна към реката.

Уест хвърли последен поглед на оставащите. Кадил му кимна, той също й кимна, после се обърна и тръгна след Дау. Запромъква се безшумно под искрящите от скреж дървета. Шумът на водопада се усили.

Изведнъж планът на Три дървета му се стори доста пестелив откъм подробности.

— Като минем потока и като дойде сигналът, какво правим после?

— Убиваме — изръмжа през рамо Дау.

Отговорът, макар и безсмислен, предизвика болезнен спазъм стомаха му.

— Аз отляво или отдясно да мина?