Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Висбрук се покашля.

— При цялото ми уважение…

Предполагам, искаш да кажеш: без капка уважение.

— Гуркулите не са мореплаватели. Имаме ли причина да смятаме, че вече разполагат с кораби?

— Не, освен че един стар магьосник се появи посред нощ в стаята ми и ме предупреди да се оглеждам за флота им. Това, че не виждаме нещо, не означава, че то не съществува. Императорът така и така ни върти на бавен огън. Вероятно държи корабите си в резерва, не иска да показва без нужда всичките си карти и чака подходящия момент.

— Но ако имаше кораби, лесно щеше да ни постави под блокада, да ни умори от глад, да заобиколи отбраната ни! Нямаше да жертва всичките тези войници…

— Генерале, ако императорът разполага с нещо в изобилие, това са войници. И те успяха да осъществят ефективен пробив в отбраната ни. — Глокта проследи с далекогледа си стената и откри второто слабо място в нея. Дългите пукнатини в зида от вътрешната страна бяха ясно забележими. Мястото беше укрепено с дебели подпори и купчини чакъл, но въпреки това с всеки следващ ден стената поддаваше все повече. — А скоро ще направят втори. Успяха да запълнят рова на четири места. А междувременно числеността ни намалява и моралът пада. Засега на гуркулите не им трябват кораби.

— Но ние ги имаме.

Глокта с изненада откри, че генералът се е приближил до него и тонът му е мек, но настоятелен, а очите му гледат право в неговите. Все едно се готви да ми направи предложение за женитба. Или предателство. Кое ли ще е?

— Все още имаме време — прошепна Висбрук и очите му прескочиха крадешком към вратата. — Ние контролираме залива. Докато държим покрайнините, държим и доковете. Можем да изтеглим всички съюзнически войници. Или поне цивилните. В Цитаделата са останали доста от семействата на офицерите, а в централната част на града има още търговци и занаятчии, които не бяха склонни да напуснат по-рано. Може да се организира за нула време.

Глокта смръщи чело и не отговори. Вероятно е така, но заповедите на архилектора са други. Ако искат, цивилните сами да си организират заминаването, но съюзническата войска не тръгва никъде. Освен може би към погребалните клади. Ала Висбрук изтълкува мълчанието му погрешно.

— Ако дадете заповед, всичко ще бъде организирано още тази вечер и изпълнено преди…

— А какво според вас, генерале, ни очаква на слизане от кораба? Сърцераздирателно посрещане от началниците ни в Агрионт, така ли? Е, обзалагам се, че ще има сълзи, но кой ли ще плаче? Или може би предлагате да отплаваме за далечен Сулджук, където да заживеем в охолство и безгрижие до края на дните си? — Глокта поклати бавно глава. — Не, генерале, това е очарователна идея, но ще си остане само това — идея. Заповедите ни са да държим града. Ще се бием до последно. Никакви кораби към къщи.

— Никакви кораби — мрачно повтори Висбрук. — А междувременно гуркулите ни притискат все по-здраво, трупаме загуби и вече и най-долният просяк в града вижда, че нямаме шанс да издържим още дълго. Собствените ми хора са на крачка от бунт, а на наемниците и толкова не можем да разчитаме. Какво предлагате да им кажа? Че заповедите на Висшия съвет не включват отстъпление, така ли?

— Кажете им, че всеки момент чакаме подкрепления.

— Повтарям им го от седмици!

— Значи още няколко дни няма да са проблем — каза Глокта.

Висбрук примигна насреща му.

— А може ли да попитам кога точно очакваме тези подкрепления?

— Всеки момент — Глокта присви очи. — Дотогава продължаваме да се бием.

— Но защо? — гласът на Висбрук беше изтънял като на момиче. — С каква цел? Задачата ни е непосилна! Напълно безсмислена! Защо, мамка му?

— Защо. Винаги това защо. Започва да ми омръзва този въпрос. Ако си мислите, че знам какво става в главата на архилектора, значи сте по-голям глупак, отколкото предполагах. — Замислен, Глокта прокара език по венците си. — За едно сте прав обаче. Външната стена може да падне всеки момент. Трябва да подготвим оттеглянето си зад стените на централната част на града.

— Но… ако се откажем от покрайнините, губим доковете! Край на доставките на продоволствие! Дори да пристигнат, подкрепленията няма да могат да дойдат до нас! Какво стана с прекрасната ви реч, началник? Стените на централната част са прекалено дълги и твърде слаби, нали така казахте? Ако падне външната стена, сме загубени, нали? Или трябва да сразим Гуркул на външната стена, или няма да има никакъв смисъл да продължаваме, така казахте! Загубим ли доковете… няма измъкване оттук!