Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Малка птичка хвръкна от рамото му и започна да кръжи и писука над главата на Феро.

— Най-добре бягай и не поглеждай назад! За всички ви се отнася!

Устните на Феро се извиха в презрителна усмивка. Тя замахна рязко и шляпна птичката във въздуха. Пернатото падна на земята и заподскача с писукане между труповете. Останалите птици отвърнаха с гневни крясъци и врякане, но Феро не им обърна внимание.

— Не ме познаваш, глупаво старче с мазна брада. Не се преструвай, че ме разбираш, че знаеш какво знам аз и какво ми е обещано. Защо да приемам думата на един лъжец пред тази на друг? Взимай си птиците и си гледай твоята работа, така няма да си имаш неприятности с мен. Всичко останало са празни приказки.

Закаръс и птиците му примигнаха. Той се намръщи, отвори уста и понечи да каже нещо, но се отказа, когато Феро се метна на седлото и смушка коня си напред. Тя чу тропота на копита зад гърба си, когато останалите я последваха. Чу пляскането на юздите на Кай и гласа на Баяз:

— Вслушвай се в гласа на птиците в небето, рибата във водата и зверовете по земята и ще чуеш, че с Калул е свършено. Че ядачите му са станали на прах, а грешките от миналото са погребани точно както трябваше да стане преди много години.

— Надявам се, но се опасявам, че новините няма да са добри. — Феро погледна през рамо и видя двамата магуси да разменят последен поглед. — Грешките от миналото не се погребват така лесно. Много се надявам да се провалиш, Баяз.

— Огледай се наоколо, стари приятелю. — Първия магус се усмихна, докато се качваше на коня си. — Никоя от надеждите ти не се е изпълнила.

Групата потегли мълчаливо между труповете, покрай падналата колона и навлезе в мъртвата земя. Запъти се към останките от миналото. Към Олкъс.

Под смраченото небе.

До архилектор Сълт,

Глава на Инквизицията на Негово величество

Ваше Високопреосвещенство,

Вече шест седмици удържаме гуркулите. Всяка сутрин под убийствения огън на арбалетите ни те изсипват пръст и камъни в рова, а всяка нощ ние спускаме работници от стената, които да го прокопават наново. Но независимо от усилията ни те най-после успяха да запълнят рова на две места. Сега ежедневно щурмуват през тези насипи, опират стълби и опитват да се изкатерят по стената. Понякога дори успяват да стигнат до върха, но биват моментално и безмилостно отблъснати.

Междувременно обстрелът на катапултите им продължава и няколко участъка от стената ни са сериозно отслабени. Същите бяха подсилени, но очаквам съвсем скоро гуркулите да осъществят ефективен пробив. В случай че пробият и проникнат в покрайнините на града, съм заповядал изграждането на барикади зад стената, които да ги задържат. Защитата ни е подложена на тежко изпитание, но никой дори не помисля за отстъпление. Ще се бием докрай.

Със затаен дъх и прокарвайки език по дупките във венците си, Глокта наблюдаваше през далекогледа си облака прахоляк, който се стелеше над покривите на гетото. Последните звуци от сгромолясващите се камъни заглъхнаха и над Дагоска се спусна гробна тишина. Светът е затаил дъх.

В следващия момент до терасата високо горе на фасадата на Цитаделата достигнаха отдалечени писъци. Глокта добре помнеше този звук от отдавнашни и не толкова отдавнашни сражения. Доста неприятни спомени. Бойният вик на гуркулите. Врагът идва. Глокта знаеше, че сега те щурмуват през откритата „ничия“ земя пред стената по същия начин, както бяха правили през последните няколко седмици. Само че този път имат пробив.

Видя ситните фигурки на войниците, които се движеха по обвитите в прахоляк стена и кули от двете страни на пробива. Наведе леко далекогледа и обходи широката дъга на барикадата под стената. Тройната редица от приклекнали войници очакваше идването на гуркулите. Глокта се намръщи и размърда в ботуша изтръпналото стъпало на левия си крак. Доста мижава отбрана, няма спор, но единствената, с която разполагаме.

Пробивът в стената избълва гуркулските войници като рояк черни мравки; от кафявите облаци прахоляк изплува тълпа от блъскащи се мъже, проблясваща стомана и развети знамена. Спусна се по огромната купчина от останките на срутената стена и попадна право под безмилостния залп на арбалетчиците зад барикадата. Пръв в пробива. Доста незавидна позиция. Първата вълна падна като покосена. Малките фигурки се изтърколиха и запремятаха надолу по камарата от камъни зад стената. Паднаха много, но напиращите зад тях бяха повече. Втурнаха се през телата на падналите си другари, запрепъваха се по купчината от камъни, мазилка и дърво.