Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— В миналото има скрита мощ.

— Мощ? Ха! Не си се променил. И в странна компания се движиш, братко Баяз. Разбира се, познавам младия Малакус Кай. Как е, разказвачо на истории? — провикна се той към чирака. — Как са нещата, приказливецо? Добре ли се отнася с теб моят брат?

— Достатъчно добре. — Кай дори не помръдна, седеше прегърбен на капрата.

— Достатъчно добре? Само това ли? Явно поне си се научил да си държиш езика зад зъбите. Как успяваш да го накараш да мълчи, Баяз? Аз така и не сполучих.

— На мен почти не ми се налага да го карам. — Баяз погледна намръщено към Кай.

— Така значи. Какво казваше Ювенс? Най-важните уроци човек научава сам. — Закаръс извърна изпъкналите си очи към Феро и птиците като една направиха същото. — Странен екземпляр е това.

— Тя има кръвта.

— Остава ти някой, който може да говори с духовете обаче.

— Той може — Баяз кимна към Деветопръстия.

До момента големият бял просто си чоплеше нещо по седлото, но сега вдигна озадачен поглед.

— Той ли? — Закаръс се намръщи.

Много гняв в този поглед, помисли си Феро, но също тъга, че и донякъде страх. Птиците, накацали по раменете, главата и върха на жезъла му, се надигнаха, запляскаха с криле и нададоха вик.

— Чуй ме, братко, преди да е станало прекалено късно. Откажи се от тази глупост. Аз ще застана до теб срещу Калул. Ще се изправя редом с теб и Юлвей. Тримата заедно като едно време, както в Старите времена, когато се изправихме срещу Създателя. Магус отново ще бъдат обединени. Аз ще ти помогна.

Настъпи протяжно мълчание и бръчките по лицето на Баяз се вдълбаха още повече.

— Ще ми помогнеш значи? Да беше предоставил тази си помощ навремето след падането на Създателя, когато те молех за нея. Тогава можехме да изкореним лудостта на Калул, преди да е пуснала корените си толкова надълбоко. Сега целият Юг гъмжи от ядачи. Разиграват си коня както поискат, потъпкват с открито презрение думата на нашия господар! Мисля, че ние тримата няма да сме достатъчни. И тогава какво? Ти ли ще подлъжеш Коунийл да остави книгите си и да дойде с нас? Ти ли ще откриеш под кой камък насред огромния Кръг на света се е сврял Леру? Ще върнеш ли Карно от другата страна на необятния океан? Ще върнеш ли Анселми и Счупения зъб от земята на мъртвите? Магус пак ще бъдат обединени, а? — устните на Баяз се извиха в презрителна гримаса. — Това време отмина, братко. Много отдавна то отплава като кораб, който никога няма да се завърне и на който ние не се качихме!

— Разбирам! — изсъска Закаръс и кървясалите му очи изхвръкнаха още повече. — А когато откриеш онова, което търсиш, тогава какво? Сериозно ли мислиш, че ще можеш да го контролираш? Дръзваш ли дори да мислиш, че ще постигнеш онова, което Глъстрод, Канедиас, и самият Ювенс не успяха?

— Техните грешки ме правят по-мъдър.

— Не мисля така! Ще накажеш едно зло с още по-голяма злина!

Тънките устни и изпъкналите скули на Баяз бяха неподвижни. В застиналото му изражение нямаше тъга, нямаше страх, само гняв.

— Не аз започнах тази война, братко! Аз ли наруших Втория закон? Аз ли поробих половината Юг от суета и себичност?

— Не, но ние всички имаме пръст в тази работа, а ти най-вече. Странно как аз си спомням неща, които на теб ти убягват. Като това например как се карахте двамата с Калул. Като това, което накара Ювенс да ви раздели. И как ти отиде при Създателя да го убеждаваш да сподели тайните си с теб. — Закаръс се изсмя и птиците се присъединиха с крякане към гръмкия му дрезгав кикот. — Смея да твърдя обаче, че той въобще не смяташе да споделя дъщеря си с теб, а, Баяз? Дъщерята на Създателя? Толомей? Има ли за нея място в спомените ти?

Очите на Баяз проблеснаха с ледена студенина.

— Предполагам, че вината за нея е моя — прошепна той. — Но стореното ще поправя…

— Мислиш ли, че Първият закон на Ювенс е просто каприз от негова страна? Мислиш ли, че той ще крие нещо на края на света, ако то е безопасно ? Това нещо е… то е зло!

— Зло, казваш? — изсумтя презрително Баяз. — Дума, с която плашат малките деца. Дума, с която невежите наричат онези, които мислят различно от тях. Мислех, че сме надраснали тези глупости още преди векове.

— Ами рисковете…

— Решението ми е окончателно. — Гласът на Баяз прозвуча остро като добре наточена стомана. — Обмислях го дълги години. Каза каквото имаше да казваш, Закаръс, но все още нямам друг избор. Ако искаш, опитай да ме спреш. Ако ли не, отдръпни се от пътя ми.

— Явно нищо не се е променило. — Възрастният извърна потрепващите си очи към Феро и птиците му сториха същото. — Ами ти, жено с дяволска кръв? Знаеш ли какво ще те накара той да докоснеш? Осъзнаваш ли какво ще иска от теб да носиш? Имаш ли и най-бегла представа за опасностите, които те чакат?