Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Разнесе се нов вик и Глокта видя как защитниците изскачат зад барикадата и се втурват в атака. Съюзнически войници, наемници и дагосканци се понесоха към пробива в стената. От това разстояние всичко се развиваше неестествено бавно. Струя масло и струя вода, които бавно текат една към друга. Когато двете войски се срещнаха, вече не можеше да се различат защитници от нападатели. Смесиха се в обща маса, която започна да се мести и да се огъва като вълна, прободена тук-там от проблясване на метал и няколко застинали неподвижно шарени знамена.

Понесени от вятъра, виковете и крясъците отекнаха из града. Викове на болка, викове на ярост, тропот и дрънчене се извисиха в далечно кресчендо. На моменти шумът напомняше грохота на приближаваща буря, в други до ушите на Глокта достигаха с изненадваща яснота отделни викове или думи. Този звук му напомни за шума на тълпата, събрала се да гледа дуелите в Турнира. Само дето тези остриета не са притъпени. И двете страни взимат съвсем на сериозно нещата. Чудя се колко ли са мъртвите само тази сутрин? Той се обърна към потящия се в безупречната си униформа генерал Висбрук.

— Някога участвали ли сте се в такава схватка, генерале? В директен близък бой, лице в лице с противника, както се казва?

Висбрук, който в този момент, замижал с едно око, наблюдаваше сражението през далекогледа си, отговори без секунда колебание.

— Не, не съм.

— Не ви го препоръчвам. Аз съм го правил само веднъж и не горя от нетърпение да повторя преживяването. — Глокта намести потната си длан около дръжката на бастуна. Не че има кой знае каква вероятност да ми се наложи. — Бил съм се предимно на кон. Атакувахме малки пехотни подразделения, разпръсвахме ги и ги преследвахме, докато ги унищожим. Благородно занимание, посичаш бягащите в гръб. Заслужил съм много похвали за това. Скоро обаче открих, че битката изглежда много по-различно от земята. Тълпата те смазва отвсякъде, притиска те така, че едва успяваш дишаш, а за героизъм и дума не може да става. Герой е всеки, извадил късмет и оцелял след подобно преживяване. — Той се изсмя горчиво. — Помня, че бях притиснат в един гуркулски офицер. Бяхме прегърнати почти като любовници. Нито аз, нито той можехме да замахнем с оръжие или да направим каквото и да било повече от това да се зъбим един на друг. А навсякъде около теб остриетата на копия мушкат наслука. Много от хората се наръгваха на оръжията на своите другари, дори биваха стъпкани от краката им. Повече умираха от погрешно насочено острие, отколкото от премерен удар на противник. Всичко това е огромна грешка.

— Грозна работа — промърмори Висбрук, — но трябва да се свърши.

— Така е, така е.

Глокта погледна едно от веещите се над гъстата маса от гуркулски войници знамена. Поразкъсаната му зацапана коприна плющеше на вятъра. От двете страни на срутения участък в стената полетяха камъни и започнаха да падат сред безпомощните, скупчени един до друг гуркули. Отгоре се появи огромен казан с вряла вода и съдържанието му се изля в напиращата войска. С навлизане в пробива гуркулските редици бяха изгубили всякакво подобие на ред и сега безформената маса от войници започна да се поклаща колебливо. Защитниците я притиснаха от всички страни. Започнаха да ръгат неуморно с копията и да блъскат назад с щитовете, да секат със саби и секири, да мачкат падналите с ботушите си.

— Отблъскваме ги! — дочу Глокта гласа на Висбрук.

— Да — подхвърли той, без да откъсва очи от отчаяната битка, — така изглежда. И радостта ми край няма.

Гуркулската част беше обградена и войниците й започнаха да падат и да се препъват, докато отстъпваха нагоре към пробива по купчината от срутената стена. Постепенно оцелелите бяха изтикани обратно зад стената. Арбалетчиците продължиха да засипват отгоре бягащите със стрели и да сеят паника и смърт в редовете им, а приглушеният победен вик на защитниците на барикадата се понесе от стената и достигна до терасата на Цитаделата.

Още една атака е отблъсната. Стотици гуркули са мъртви, но след тях идват много. Ако успеят да съборят барикадата и да нахлуят в покрайнините, с нас е свършено. Те могат да щурмуват до безкрай, а ние имаме право само на една грешка, после край на всичко.

— Изглежда, победата е наша. Поне днес. — Глокта докуца до края на балкона и погледна през далекогледа си на юг към залива и южното море. Видя само гладката блестяща повърхност на водата чак до хоризонта. — И все още никаква следа от гуркулски кораби.