Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Ни най-малко, приятелю!

Феро вдигна рязко глава. С бърза походка между телата към тях вървеше висок бял мъж с окъсано палто и чепат прът в ръка. Беше с чорлава мазна коса и дълга сплъстена брада. От силно сбръчканото му лице изпъкваха светли очи, които пламтяха с див блясък. Феро не откъсваше очи от него, като не спираше да се чуди как се беше приближил толкова, без тя да го забележи.

При звука на гласа му птиците се вдигнаха от телата, но не се разбягаха, уплашени от приближаващия. Полетяха право към него. Някои накацаха по раменете му, а останалите запляскаха с криле и започнаха да обикалят в широки кръгове около главата му. Феро се пресегна за лъка си и едновременно с това извади стрела от колчана, но Баяз я спря с вдигане на ръка.

— Не — каза той.

— Виждаш ли това? — високият бял протегна ръка и посочи падналата колона. Черната птица на нея изпляска с криле, прелетя и кацна на ръката му. — Крайпътна колона! Сто мили до Олкъс! — той свали ръка и птицата подскочи нагоре по нея. Намести се на рамото му и се спря неподвижна до останалите. — Стоите на самата граница на мъртвата земя! Никое животно не идва тук по собствена воля!

— Да вярвам ли на очите си, братко? — провикна се Баяз и Феро с разочарование прибра стрелата.

Още един магус. Трябваше да се досети. Съберат ли се двама от тези дърти глупаци, чакай много плямпане и куп изприказвани думи.

А това означаваше още куп лъжи.

— Великият Баяз! — викна новодошлият и се приближи. — Първия магус! Чух за идването ти от птиците в небето, от рибата във водата, от зверовете по земята, сега те виждам с очите си, но пак се чудя да вярвам или не. Възможно ли е? Истина ли е, че благословените ти стъпала докосват тази окървавена земя?

Той подпря жезъла си на земята и черната птица подскочи от рамото му и кацна на върха му. Вкопчи нокти в дървото и плесна няколко пъти с криле, докато се намести. Феро предпазливо отстъпи крачка назад с ръка на дръжката на камата си. Не смяташе да остави някоя от проклетите твари да се изцвъка отгоре й.

— Закаръс — каза Баяз и слезе сковано от седлото. На Феро й се стори, че нямаше много радост в гласа му, когато изрече името. — Изглеждаш в добро здраве, братко.

— Изглеждам уморен. Уморен, мръсен и побъркан, защото съм си такъв. Труден си за откриване, Баяз. Претърсвах надлъж и нашир великата равнина.

— Стараехме се да не се набиваме на очи. Съюзниците на Калул също ни търсят. — Очите на Баяз потрепнаха, извърнати към касапницата на земята. — Това твое дело ли е?

— На моя подопечен младия Голтъс. Да знаеш, момчето е свирепо като лъв и от него става чудесен император, точно като онези от Старите времена! Успя да плени най-върлия си враг, собствения си брат Скарио, и не прояви капка милост към него. — Закаръс подсмръкна. — Не такъв беше моят съвет, но младите правят каквото си поискат. Това са последните от хората на Скарио. Онези, които отказаха да се предадат. — Той махна небрежно към труповете и птиците по раменете му изпляскаха с криле.

— Дотук с милостта — отбеляза Баяз.

— Те не посмяха да навлязат в мъртвата земя и решиха да дадат последен отпор тук, в сенките на крайпътните колони. И тук умряха. Голтъс плени знамето на Трети легион. Същото знаме, под което яздеше в битка самият Столикус. Реликва от Старите времена! Като нас двамата с теб, братко.

Баяз не беше много впечатлен.

— Парче стар плат. Не им е донесло кой знае каква полза. Да носиш в битка парче храна за молците не те прави Столикус.

— Сигурно си прав. Това нещо наистина беше доста избеляло. Скъпоценните му камъни отдавна бяха откъснати и продадени, за да се набавят още оръжия.

— В днешно време скъпоценностите са лукс, а от оръжие всеки има нужда. И къде е сега младият ти император?

— Вече е на път. Нямаше време дори да изгори мъртвите. Отива на изток, иска да обсади Дармиум и да обеси ненормалника Кабриън на градската стена. После може би най-после ще имаме мир.

Баяз изсумтя тъжно.

— Помниш ли въобще какво е да има мир?

— Ще се учудиш какви неща помня. — Изпъкналите очи на Закаръс се вторачиха в Баяз. — Но кажи как са нещата по широкия свят? Как е Юлвей?

— Наблюдава както винаги.

— Ами другият ни брат, черната овца в семейството, великият пророк Калул, как е той?

Лицето на Баяз се смръщи.

— Силата му расте. Готви се за действие. Усеща, че е ударил неговият час.

— И ти, разбира се, смяташ да го спреш, така ли?

— А какво да направя?

— Хм. Калул е в Юга, така последно чух, а ти си тръгнал на запад. Да не си се загубил, братко? Тук няма нищо освен останки и руини от миналото.