Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Три дървета… направо… ще се насере… като види.

До архилектор Сълт,

Глава на Инквизицията на Негово величество

Ваше Високопреосвещенство,

Започвам с добри новини. Заговорниците са разкрити и измяната им — изкоренена. Предателите са Корстен дан Вурмс, син на лорд-губернатора, и Карлот дан Айдър, магистър на Гилдията на търговците на подправки. Ще бъдат разпитани и наказани по начин, дето да послужи за пример на всички, които не знаят каква е цената на предателството. По всичко личи, че Давуст е станал жертва на гуркулски шпионин, който отдавна действа в града. Убиецът е все още на свобода, но със заговорниците в наши ръце няма да ни отнеме много време да го заловим.

Поставих лорд-губернатора под арест. Измяната на сина му го прави ненадежден, освен това бездруго той е само спънка в управлението на града. Изпращам ви го със следващия кораб, за да можете заедно с останалите членове на Висшия съвет да определите съдбата му. С него ви изпращам и инквизитор на име Харкър. Той е отговорен за смъртта на двама затворници, които можеше да се окажат ценен източник на информация. Разпитах го лично и съм твърдо убеден, че няма никакво участие в заговора, но независимо от това го намирам виновен в некомпетентност, равносилна на държавна измяна. Оставям съдбата му във ваши ръце.

Атаката на гуркулите започна по изгрев-слънце. Отделни войници носеха предварително подготвени мостове и дълги стълби. Щурмът им през откритата равнина на провлака беше посрещнат с убийствен залп на петстотинте арбалета от нашите стени. Смел, но необмислен опит от тяхна страна. Понесоха много жертви. Само две от дръзките им щурмови групи успяха да достигнат защитния ров, но мостът, стълбите им, както и всичките хора бяха пометени от силното течение, което нахлува в залива, респективно в канала, в определено време от деня. Неочаквана благоприятна помощ от страна на природата.

Земята между вражеските редици и защитния ни ров вече е осеяна с труповете на гуркулите и заповедта ми е да се стреля по всеки, който дръзне да се притече на помощ на ранените. Стоновете на умиращите и гледката на разлагащите се тела на другарите може само да допринесе за унинието на гуркулския войник.

Независимо от факта, че ние първи вкусихме победата, тази първа атака беше по-скоро проба на отбраната ни. Гуркулският командир просто потопи пръст във водата, за да провери температурата й, преди да скочи в нея. Не се съмнявам, че следващият му щурм ще бъде от съвсем различно естество. На около четиристотин крачки от стените бяха сглобени три огромни катапулта. Изглеждат напълно способни да прехвърлят стените и да засипят с канари покрайнините на града, но засега изчакват. Вероятно се надяват да завземат Дагоска непокътнат, ала когато се убедят, че отбраната ни ще удържи, няма да се поколебаят да ги приведат в действие.

Врагът разполага с войска в изобилие. Всеки ден нови войници се стичат към полуострова. В момента над редиците им се развяват знамената на осем легиона. Забелязахме и отряди от диваци, доведени от всички кътчета на Кантика. Изправени сме пред могъща армия, числеността й вероятно вече надхвърля петдесет хиляди. Утман-ул-Дощ впряга всички сили в натиска срещу стените ни, но ние ще се държим.

Очаквайте следващото ми писмо съвсем скоро.

Магистър Карлот дан Айдър, главата на Гилдията на търговците на подправки, седеше на стола, събрала ръце в скута си, и полагаше всички усилия да запази малкото останало й достойнство. Беше пребледняла, кожата й изглеждаше мазна и имаше големи черни кръгове под очите. Белите й одежди бяха изцапани с прахоляка на килията, а косата й беше изгубила блясъка си и висеше мръсна и сплъстена покрай лицето й. Без грима и бижутата изглеждаше по-възрастна, но все така хубава. В някои отношения дори повече отпреди. Сега има красотата на угасващия пламък на свещ.

— Изглеждате изморен — отбеляза тя.

— Последните дни бяха изтощителни — вдигна вежди Глокта. — Първо разпитът на съучастника ви Вурмс, после малката неприятност с нападението на гуркулите. Вие също изглеждате някак отпаднала.

— Подът на килията ми не е от най-удобните, пък и си имам своите тревоги. — Тя погледна към Северард и Витари, които стояха от двете й страни, облегнати на стените, със скръстени ръце на гърдите и неумолими изражения на маскираните лица. — В тази стая ли ще умра?