Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Така Гилдията на търговците на подправки поема управлението на града, но това не обяснява мотивите ви, магистър Айдър.

— Оплескаха всичко! Търговците никога не са имали интерес да управляват града, нямаха и уменията. Управниците на Съюза, хората като Вурмс, се оказаха най-долни издънки на обществото, хора, чиито интереси стигат само дотам да натъпчат собствените си джобове. Можехме да работим с местните, но вместо това избрахме да ги експлоатираме. И когато се вдигнаха срещу нас, извикахме Инквизицията, а вие започнахте да ги пребивате, измъчвате и да бесите водачите им по площадите на централната част на града. Не след дълго те вече ни презираха толкова силно, колкото и гуркулите. Седем години сме тук и всичките тези седем години вършим само злини. Възцарихме истинска вакханалия от корупция, насилие и прахосничество!

За това си напълно права. Видях го с очите си.

— А страшната ирония е, че вече и не печелим от града! Дори печелехме по-малко, отколкото преди войната! Поддръжката на стените, наемниците, при това без сътрудничеството на местните, направо ни съсипаха! — Айдър се изсмя. Смехът й беше отчаян и примесен с хлипане. — Гилдията е пред фалит, който търговците сами си докараха! Идиоти! От чиста алчност!

— И тогава гуркулите ви потърсиха.

Айдър кимна и провисналата й коса се люшна покрай лицето й.

— Аз имам много контакти в Гуркул. Търговци, с които съм работила през годините. Казаха ми, че първата работа на Утман като император е била да се закълне тържествено, че ще си върне Дагоска. Че ще изтрие петното, което баща му лепна на лицето на неговия народ, и няма да има покой, докато не изпълни клетвата си. Казаха ми, че в града вече има шпиони на Гуркул, които знаят слабостите ни. Казаха, че можем да предотвратим касапницата, ако предадем града без бой.

— Защо тогава се забавихте толкова? Вие командвахте Коска и хората му, преди местните на Кадия да бъдат въоръжени, преди да стегнем отбраната, преди аз да пристигна в Дагоска. Можехте да завземете града, ако това е било намерението ви. За какво ви беше този червей Вурмс?

Айдър заби поглед в пода.

— Докато Цитаделата и портите на града бяха в ръцете на войниците от Съюза, нямаше как да избегнем кръвопролитието. Вурмс щеше да ми го осигури без бой. Ако щете, вярвайте, но през цялото време намеренията ми, които вие така умело осуетихте, бяха да избегна насилието.

— Това го вярвам. Но вече няма значение. Продължавайте.

— Знаех, че Вурмс може да бъде купен. На баща му не му оставаше много живот, а постът му не се наследява. Синът имаше последна възможност да се възползва от статута на баща си. Уговорихме цена. Започнахме приготовления. Но тогава Давуст разбра.

— И искаше да съобщи на архилектора, така ли?

Айдър избухна в смях.

— О, той нямаше вашата преданост към каузата. Искаше онова, което искат всички. Пари, и то повече, отколкото можех да осигуря. Казах на гуркулите, че планът отпада. Казах им защо. И на следващия ден Давуст… изчезна. — Тя пое дълбоко въздух. — И вече нямаше връщане назад. Малко след като пристигнахте вие, бяхме готови за действие. Всичко беше уговорено. Но тогава…

— Тогава?

— Вие започнахте да укрепвате защитата и Вурмс стана алчен. Реши, че шансовете ни рязко са се покачили. Поиска повече. Заплаши, че ще ви каже за плановете ми. Така че трябваше да се свържа отново с гуркулите и да искам повече пари. Това отне време. Накрая пак бяхме готови за действие, но вече беше прекалено късно. Бяхме изпуснали шанса си. — Тя вдигна поглед към Глокта. — Чиста алчност. Ако не беше алчността на съпруга ми, никога нямаше да дойда в Дагоска. Ако не беше алчността на търговците от Гилдията, можехме да просперираме в този град. Ако не беше алчността на Вурмс, можехме да сме предали града без капка кръв, пролята за някакво безполезно парче скала в морето. — Подсмръкна и сведе отново поглед към пода. Гласът й се сниши до шепот. — Но алчността е навсякъде.

— Значи признавате, че сте се съгласили да предадете града? Да предадете всички ни?

— Кого да предам? Никой нямаше да загуби от това! Търговците щяха да отстъпят доброволно града! Местните нямаше да живеят по-зле под тиранията на Гуркул, отколкото под тази на Съюза! Съюзът щеше да се лиши от прашинка от гордостта си, а какво е тя пред цената на хилядите изгубени животи? — Айдър се наведе през масата. Гласът й отново се втвърди, а очите й се наляха със сълзи. — А какво ще стане сега? Кажете де? Ще настане клане! Касапница! Дори и да успеете да задържите града, каква ще бъде цената? Но вие нямате шанс да го сторите. Императорът се е заклел да си върне Дагоска и няма да се спре пред нищо. А цената ще е животът на всеки мъж, жена или дете в Дагоска. И за какво? За да могат архилектор Сълт и подобните нему да посочват тази или онази точка на картата и да заявяват гордо, че това е наша земя. Колко смърт ще е нужна, за да задоволи това им желание? Какви са мотивите ми ли? А какви са вашите? Вие защо правите това? Защо?