Сюзан Колинс - Игрите на глада

Като стана дума за това, собствените ми запаси са на привършване. Дояждам хляба от Окръг 11 и последното заешко. Колко бързо изчезва храната. Останали са ми само корените и ядките на Ру, сушените плодове на момчето и резенче сушено говеждо. Сега трябва да ловуваш, Катнис , нареждам си.

Старателно събирам на едно място запасите, които ми трябват, и ги слагам в раницата. Щом слизам от дървото, скривам ножовете и върховете за копието на момчето в купчина едри камъни, за да не може никой да ги използва. Поради цялото обикаляне и лутане вчера вечерта, съм объркана, но се опитвам да тръгна приблизително в посоката, където е потокът. Разбирам, че съм на прав път, когато попадам на третия, незапален огън на Ру. Скоро след това откривам ято гъски, кацнали в клоните на дърветата, и убивам три, преди да се усетят какво ги е сполетяло. Връщам се при сигналния огън на Ру и го запалвам, без да ме е грижа за гъстия дим. Къде си, Катон? , мисля си, докато пека птиците и корените на Ру. Чакам те точно тук.

Кой знае къде са професионалистите сега? Или твърде далече, за да стигнат до мен, или твърде сигурни, че това е номер, или… възможно ли е? Твърде изплашени от мен? Разбира се, те знаят, че имам лък и стрели, Катон ме видя да ги вземам от тялото на Глимър. Но дали вече са успели да съберат две и две? Дали са се досетили, че аз съм взривила провизиите и съм убила един от техните? Може би мислят, че това е дело на Треш. Не би ли било по-вероятно той да отмъсти за смъртта на Ру, отколкото аз? Тъй като е от същия окръг? Не че някога е проявявал особен интерес към нея.

Ами Фоксфейс? Дали е останала наблизо, за да ме види как взривявам запасите? Не. Как само се смееше в гората на следващата сутрин, като човек, на когото са поднесли прекрасна изненада.

Не вярвам да си помислят, че Пийта е запалил сигналния огън. Катон е сигурен, че Пийта е полумъртъв. Улавям се, че ми се иска да можех да разкажа на Пийта за цветята, с които покрих Ру. Че сега разбирам какво се опитваше да ми каже на покрива. Може би ако той спечели, ще ме види в нощта на победителя, когато повтарят най-впечатляващите моменти от Игрите върху екрана над сцената, където се провеждаха интервютата ни. Победителят седи на почетно място върху платформата, заобиколен от поддържащия си екип.

Но обещах на Ру, че аз ще спечеля. И за двете ни. И не знам защо, но това ми се струва още по-важно от клетвата, която дадох на Прим.

Наистина мисля, че сега имам шанс да спечеля. Да победя. Не само защото имам стрелите или защото надхитрих професионалистите няколко пъти, макар че тези неща помагат. Нещо се случи, докато държах ръката на Ру и гледах как животът я напуска. Сега съм решена да отмъстя за нея, да направя загубата й незабравима, а мога да постигна това единствено като спечеля и по този начин самата аз стана незабравима.

Пека птиците по-дълго, отколкото трябва, с надеждата, че някой ще се появи, за да го застрелям, но никой не се появява. Може би останалите трибути са някъде там навън и се пребиват взаимно до безсъзнание. Което би било чудесно. Още от първоначалната кървава битка ме показват по телевизионните екрани по-често, отколкото ми се иска.

Накрая прибирам храната и се връщам при потока да си налея вода и да събера малко корени и растения. Но пак ме обзема умора и макар да е само ранна вечер, аз се покатервам в клоните на едно дърво и се настанявам за нощта. Мозъкът ми започва да повтаря събитията от вчера. Непрекъснато виждам как Ру лежи, прободена с копие, и как стрелата ми пронизва врата на момчето. Не знам защо изобщо трябва да се вълнувам за момчето.

После осъзнавам… той беше първият човек, когото убих.

Заедно с другите статистически сведения, които съобщават, за да помогнат на хората да решат на кого да заложат, всеки трибут има списък на убити съперници. Предполагам, че технически ще ми се признае заслугата и за Глимър и момичето от Окръг 4, задето хвърлих онова гнездо върху тях. Но момчето от Окръг 1 беше първият човек, за когото знаех, че ще умре поради моите действия. Безброй животни са намирали смъртта си от моите ръце, но само един човек. Чувам Гейл да казва: „Толкова ли е различно всъщност?“

Удивително сходно по начина на изпълнение. Дръпната тетива на лък, изстреляна стрела. Напълно различно по отношение на последиците. Убих момче, чието име дори не знам. Някъде семейството му плаче за него. Приятелите му призовават да се пролее моята кръв. Може би е имал приятелка, която наистина е вярвала, че ще се върне…