Сюзан Колинс - Игрите на глада

— Защо беше това? — пита той, втрещен.

— Нямаше право! Нямаше право да говориш тези неща за мен! — изкрещявам му.

Сега вратите на асансьорите се отварят и се появява целият екип: Ефи, Хеймич, Цина и Порша.

— Какво става? — пита Ефи с истерична нотка в гласа. — Падна ли?

— След като тя ме блъсна — казва Пийта, докато Ефи и Цина му помагат да се изправи.

Хеймич се обръща към мен:

— Блъснала си го?

— Това беше твоя идея, нали? Да ме направиш на глупачка пред цялата страна? — отговарям.

— Идеята беше моя — казва Пийта и трепва, докато измъква керамични парченца от дланите си. — Хеймич просто ми помогна.

— Да, Хеймич е много склонен да помага. На теб! — казвам.

— Ти наистина си глупачка — казва отвратено Хеймич. — Да не би да ти е навредил? Това момче просто ти даде нещо, което никога не би могла да постигнеш сама.

— Направи така, че да изглеждам слаба — казвам.

— Направи така, че да изглеждаш желана! И нека погледнем истината в очите, в това отношение никак не ти е излишна помощ. Беше романтична горе-долу колкото шепа пръст, преди той да каже, че те желае. Сега всички те желаят. Само за теб говорят. Обречените влюбени от Окръг 12! — казва Хеймич.

— Но ние не сме обречени влюбени! — казвам аз.

Хеймич ме сграбчва за раменете и ме приковава към стената:

— На кой му пука? Всичко е едно голямо представление. Става дума само за това как ви възприемат. Най-многото, което можех да кажа за теб след интервюто ти, беше, че изглеждаше доста мила, макар че и това, само по себе си, е малко чудо. Сега мога да добавя, че си разбивачка на сърца. О-о, как момчетата у дома падат с копнеж в краката ти. Кое мислиш, че ще ти донесе повече спонсори?

От мириса на вино в дъха му ми призлява. Отблъсквам ръцете му от раменете си, отдръпвам се и се мъча да проясня главата си.

Приближава се Цина и ме обгръща с ръка:

— Той е прав, Катнис.

Не знам какво да мисля.

— Трябваше да ми кажете, за да не изглеждам толкова глупаво.

— Не, реакцията ти беше съвършена. Ако знаеше предварително, нямаше да се получи толкова добре — казва Порша.

— Тя просто се тревожи за приятеля си — казва дрезгаво Пийта, като захвърля едно окървавено парче от вазата.

При мисълта за Гейл бузите ми отново пламват:

— Нямам приятел.

— Все едно — казва Пийта. — Сигурен съм, че е достатъчно умен, за да разпознае един очевиден блъф. Освен това ти не каза, че ме обичаш. Така че какво значение има?

Думите попиват в съзнанието ми. Гневът ми затихва. Сега се разкъсвам между мисълта, че са ме използвали, и мисълта, че са ми дали предимство. Хеймич е прав. Успях да изкарам интервюто, но каква бях всъщност? Глупаво момиче, което се въртеше в искряща рокля. И се кикотеше. Единственият истински момент беше, когато говорех за Прим. Сравнете това с Треш, с неговата мълчалива, смъртоносна сила, и всеки лесно ще забрави за мен. Глупава, искряща, лесна за забравяне. Не, не съвсем лесна за забравяне. Получих оценка единайсет.

Но сега Пийта ме превърна в обект на любов. Не само на неговата. Както сам каза, имам много почитатели. А ако публиката наистина мисли, че сме влюбени… спомням си колко силно реагираха на признанието му. Обречените влюбени. Хеймич е прав, в Капитола се хващат на подобни неща. Изведнъж се разтревожвам, че не съм реагирала както трябва.

— След като той каза, че е влюбен в мен, помислихте ли си, че е възможно и аз да съм влюбена в него? — питам.

— Аз си помислих — казва Порша. — Като гледах как отвръщаш поглед от камерите, как се изчервяваш…

Другите пригласят в знак на съгласие.

— Ти си невероятна, скъпа. Ще се извие опашка от спонсори за теб — казва Хеймич.

Смутена съм и не знам как да реагирам. Насилвам се да се обърна към Пийта:

— Съжалявам, че те блъснах.

— Няма значение — свива рамене той. — Въпреки че по правилата е забранено.

— Добре ли са ръцете ти? — питам.

— Ще се оправят — казва той.

В последвалата тишина откъм трапезарията се разнасят уханията на очакващата ни вечеря.

— Хайде идвайте да ядем — казва Хеймич.

Всички тръгваме след него и заемаме местата си. Но после Пийта започва силно да кърви и Порша го отвежда да му окажат медицинска помощ. Започваме да ядем супа със сметана и розови листенца без тях. Двамата се връщат, когато сме свършили супата. Ръцете на Пийта са увити в бинтове. Не мога да не се чувствам виновна. Утре ще бъдем на арената. Той ми направи услуга, а аз за отплата го нараних. Вечно ли ще му бъда длъжница?