Сюзан Колинс - Игрите на глада

Само да бях едра като него, щях да продължа да се държа враждебно и намусено и щеше да е просто чудесно! Обзалагам се, че половината евентуални спонсори обмислят възможността да го подкрепят. Ако имах пари, и аз щях да заложа на него.

А след това извикват Катнис Евърдийн и усещам как, като в сън, ставам и тръгвам към центъра на сцената. Разтърсвам протегнатата ръка на Цезар, а той има благоприличието да не я избърше веднага в костюма си.

— Е, Катнис, Капитолът сигурно ти се струва доста различен от Окръг 12. Какво те впечатли най-много, откакто пристигна тук? — пита Цезар.

Какво? Какво каза той? Не мога да осмисля думите му.

Устата ми е пресъхнала, сякаш е пълна с дървени стърготини. Отчаяно намирам Цина в тълпата и приковавам очи в неговите. Представям си думите, които излизат от устните му: „Какво те впечатли най-много, откакто пристигна тук?“ Напъвам се да си спомня нещо, което ме е направило щастлива тук. Бъди честна , повтарям си наум. Бъди честна.

— Агнешкото задушено — изричам с мъка.

Цезар се засмива и смътно осъзнавам, че част от публиката го е последвала.

— Онова със сушените сини сливи, нали? — пита Цезар. Кимвам. — О, аз го ям в огромни количества. — Той се обръща ужасено към публиката, с ръка върху корема си. — Не си личи, нали? — Те му подвикват окуражително и ръкопляскат. Това му харесвам на Цезар. Винаги се опитва да те измъкне.

— Е, Катнис — казва той с доверителен тон. — Когато излезе на сцената по време на церемониите за откриването, направо ми спря дъха. Какво си мислеше за онзи костюм?

Цина повдига вежди. Бъди честна.

— Имате предвид, след като превъзмогнах страха си, че ще изгоря жива? — питам аз.

Буен смях. Този на публиката е истински.

— Да. Започни оттам — казва Цезар.

Цина, приятелю, и без друго щях да му го кажа.

— Мислех си, че Цина е гениален и че това е най-великолепният костюм, който съм виждала някога, и не можех да повярвам, че го нося. Не мога да повярвам, че нося и този. — Повдигам полата си, за да я разгърна. — Искам да кажа, само го погледнете!

Докато публиката охка и ахка, виждам как Цина прави едва доловимо кръгообразно движение с пръста си. Аз обаче знам какво казва: Завърти се да те видя.

Завъртам се в кръг веднъж и реакцията е незабавна.

— О, направи го пак! — възкликва Цезар, затова повдигам ръце и се завъртам няколко пъти, при което полата полетява, а роклята ме обгръща в пламъци. Публиката избухва в аплодисменти. Спирам и се вкопчвам в ръката на Цезар.

— Не спирай! — казва той.

— Трябва, зави ми се свят! — Освен това се кикотя, което май не съм правила никога през живота си. Но нервите и въртенето са дали своето отражение.

Цезар ме обгръща с ръка, за да не падна:

— Не се тревожи, държа те. Не мога да позволя да тръгнеш по стъпките на ментора си.

Всички подвикват и свирят с уста, когато камерата намира Хеймич, който вече се е прочул с падането си надолу с главата по време на Жътвата, а той добродушно ги отпраща с махване на ръка и сочи отново към мен.

— Всичко е наред — уверява Цезар тълпата. — С мен тя е в безопасност. Е, какво ще кажеш за резултата от обучението? Е-ди-най-сет. Кажи ни поне малко за това, какво се случи там вътре.

Хвърлям поглед към гейм-мейкърите на балкона и прехапвам устни:

— Ъ-ъ… мога само да кажа, че беше добро начало.

Камерите са насочени право към гейм-мейкърите, които се подсмихват и кимат.

— Направо ни убиваш — казва Цезар, все едно наистина изпитва болка. — Подробности. Подробности.

Обръщам се към балкона:

— Предполага се, че не трябва да говоря за това, нали така?

Гейм-мейкърът, който падна в купата с пунш, изкрещява:

— Тя не бива да говори за това! Не! Не!

— Благодаря — казвам аз. — Съжалявам. Забранено ми е да говоря.

— Да се върнем тогава на момента, в който съобщиха името на сестра ти по време на Жътвата — казва Цезар. Сега говори по-тихо. — А ти се яви като доброволец. Можеш ли да ни разкажеш за нея?

Ни. Не на всички вас. Но може би на Цина. Мисля, че не съм си въобразила тъгата, която виждам на лицето му:

— Тя се казва Прим. Само на дванайсет е. И я обичам повече от всичко на света.

Сега на Кръглия площад и игла да падне, ще се чуе.

— Какво ти каза тя? След Жътвата? — пита Цезар.

Бъди честна. Бъди честна. Преглъщам с усилие.

— Помоли ме наистина да се постарая да победя. — Публиката е застинала и улавя всяка моя дума.

— А ти какво отговори? — внимателно ме подтиква Цезар.