Сюзан Колинс - Игрите на глада

— Може ли да отворя очи? — питам аз.

— Да — казва Цина. — Отвори ги.

Съществото, което стои пред мен в огледалото в цял ръст, идва от друг свят. Свят, в който кожата сияе, очите блестят, а дрехите очевидно се изработват от скъпоценни камъни. Защото роклята ми, о, роклята ми е изцяло покрита с отразяващи светлината скъпоценни камъни, червени, жълти и бели, със сини късчета, които подчертават връхчетата на нарисуваните пламъци. И най-лекото движение създава впечатлението, че съм обгърната от огнени езици.

Не съм хубава. Не съм красива. Сияйна съм като слънцето.

Известно време всички втренчено гледаме в огледалото.

— О, Цина — прошепвам накрая. — Благодаря ти.

— Завърти се да те видя — казва той. Разпервам ръце и се завъртам в кръг. Подготвителният екип се разпищява от възхищение.

Цина освобождава хората от екипа и ме кара да се разходя напред-назад с роклята и обувките, с които ми е безкрайно по-лесно да се движа, отколкото с тези, които ми даде Ефи. Роклята пада по такъв начин, че не е нужно да повдигам полата, когато ходя, така че имам един повод за тревога по-малко.

— Е, значи си напълно готова за интервюто? — пита Цина. По изражението му разбирам, че е говорил с Хеймич. Че знае колко съм ужасна.

— Ужасна съм. Хеймич ме нарече „умрял плужек“. Както и да опитвахме, нищо не стана. Просто не мога да бъда такава, каквато иска.

За миг Цина се замисля върху думите ми.

— Защо просто не бъдеш такава, каквато си?

— Каквато съм? И това не става. Според Хеймич съм намусена и враждебна — отговарям аз.

— Така е… когато си близо до Хеймич — усмихва се Цина. — Според мен не си намусена и враждебна. Подготвителният екип те обожава. Ти спечели дори одобрението на гейм-мейкърите. А колкото до гражданите на Капитола, е, те непрекъснато говорят за теб. Невъзможно е човек да не се възхити на духа ти.

Духът ми. Това не ми беше хрумнало. Не съм сигурна какво точно означава, но се подразбира, че съм боец. Че проявявам някаква смелост. Не може да се каже, че никога не съм дружелюбна. Добре де, може би не изгарям от любов към всеки срещнат, може би на лицето ми трудно се появява усмивка, но има хора, които обичам.

Цина взема леденостудените ми ръце и усещам колко топли са неговите.

— Да предположим, че когато отговаряш на въпросите, си представяш, че се обръщаш към някой приятел у дома. Кой е най-добрият ти приятел? — пита Цина.

— Гейл — отговарям мигновено. — Само че това е съвсем друго, Цина. Никога не бих разказвала на Гейл тези неща за себе си. Той вече ги знае.

— А какво ще кажеш за мен? Би ли могла да мислиш за мен като за приятел? — пита Цина.

От всички, които срещнах, откакто заминах от къщи, Цина ми е любимецът. Харесах го моментално и досега още не ме е разочаровал.

— Сигурно да, но…

— Ще седя на главния подиум заедно с другите стилисти. Ще можеш да ме виждаш. Щом ти зададат въпрос, намери ме с поглед и отговори възможно най-искрено — казва Цина.

— Дори да си мисля нещо ужасно? — питам аз. Защото наистина може да е така.

— Особено ако си мислиш нещо ужасно — казва Цина. — Ще опиташ ли?

Кимвам. Това е план. Или поне сламка, за която да се хвана.

Много бързо става време да тръгваме. Интервютата се провеждат на сцена, издигната пред Тренировъчния център. Щом изляза от стаята, ще имам само няколко минути, преди да застана пред тълпата, пред камерите, пред цял Панем.

Цина натиска дръжката на вратата, но спирам ръката му:

— Цина… — Треперя от сценична треска.

— Помни: те вече те обичат — казва той внимателно. — Просто бъди такава, каквато си.

Срещаме се с останалите от групата на Окръг 12 в асансьора. Порша и нейните хора добре са се потрудили. Пийта изглежда зашеметяващо в черен костюм, украсен с пламъци. Макар заедно да изглеждаме добре, изпитвам облекчение, че не сме облечени еднакво. Хеймич и Ефи са се издокарали за случая. Избягвам Хеймич, но приемам комплиментите на Ефи. Ефи може да е досадна и не особено умна, но не е склонна към унищожителни критики като Хеймич.

Когато вратите на асансьора се отварят, вече подреждат другите трибути за излизането ни на сцената. Двайсет и четиримата ще седим в широк полукръг по време на интервютата. Аз ще съм последна, или предпоследна, тъй като момичето-трибут предшества момчето от съответния окръг. Как ми се иска да можех да съм първа и да приключа с цялата история! Сега ще трябва да слушам колко остроумни, забавни, смирени, ожесточени и очарователни са всички, докато ми дойде редът. Плюс това, публиката ще започне да се отегчава, точно както стана с гейм-мейкърите. А няма начин да изстрелям стрела по тълпата, за да привлека вниманието й.