Сюзан Колинс - Игрите на глада

Внезапно ме обзема ярост, че докато залагам на карта живота си, те дори не проявяват любезността да ми обърнат внимание. Че съм изместена от едно мъртво прасе. Сърцето ми се разтуптява. Усещам, че лицето ми гори. Без да се замисля, измъквам една стрела от колчана и я изстрелвам право към масата на гейм-мейкърите. Чувам тревожни викове, хората се разбягват. Стрелата пронизва ябълката в устата на прасето и го приковава в стената отзад. Всички ме гледат и не могат да повярват на очите си.

— Благодаря за вниманието — казвам. После се покланям леко и тръгвам право към изхода, без да са ми казали, че съм свободна да си вървя.

Тръгвам към асансьора, като захвърлям лъка си на една страна, а колчана със стрелите — на другата. Минавам бързо покрай зяпналите от почуда авокси, които охраняват асансьорите, и стоварвам юмрук върху бутона с номер дванайсет. Вратите се плъзгат, затварят се и политам нагоре. Почти успявам да стигна до моя етаж, преди сълзите да потекат по бузите ми. Чувам как останалите ме викат от салона, но аз се втурвам по коридора, влизам в стаята си, заключвам вратата и се хвърлям на леглото. След това избухвам в плач.

Сега наистина се провалих! Сега съсипах всичко! Дори да бях имала и най-нищожен шанс, той изчезна, когато изстрелях онази стрела по гейм-мейкърите. Какво ще ми направят сега? Ще ме арестуват? Ще ме екзекутират? Ще ми отрежат езика и ще ме превърнат в авокс, за да мога да обслужвам бъдещите трибути на Панем? Какво си мислех, като стрелях по гейм-мейкърите? Разбира се, не си мислех нищо: стрелях по ябълката, защото бях страшно ядосана, че не ми обръщат внимание. Не съм искала да убия никой от тях. Ако исках, щяха да са мъртви!

О, какво значение има? И без друго нямаше вероятност да спечеля Игрите. Кого го е грижа какво ще ми направят? Това, което ме плаши истински, е какво може да причинят на майка ми и на Прим, как може да пострада семейството ми сега заради моята несдържаност. Дали ще им вземат малкото вещи, дали ще изпратят майка ми в затвора, а Прим — в общинския дом, дали ще ги убият? Не биха ги убили, нали? Защо не? Какво им пречи?

Трябваше да остана и да се извиня. Или да се засмея, сякаш това беше някаква голяма шега. Тогава може би щяха да се отнесат с мен по-снизходително. Но вместо това аз излязох наперено оттам, по възможно най-непочтителния начин.

Хеймич и Ефи чукат на вратата ми. Изкрещявам им да се махат и накрая те наистина си отиват. Отнема ми поне час да се наплача до насита. След това просто лежа свита на кълбо в леглото, милвам копринените чаршафи и гледам как слънцето залязва над Капитола, който прилича на пръснати захарни бонбони.

Отначало очаквам пазачите да дойдат и да ме отведат. Но времето минава и това изглежда все по-малко вероятно. Успокоявам се. Все още им трябва момиче-трибут от Окръг 12, нали така? Ако гейм-мейкърите искат да ме накажат, могат да го направят публично. Да изчакат, докато изляза на арената, и да насъскат срещу мен освирепели от глад животни. Хващам се на бас, че ще се погрижат да нямам лък и стрели, за да се защитя.

Преди това обаче ще ми дадат такава ниска оценка, че никой човек с ума си няма да ми стане спонсор. Ето какво ще се случи тази вечер. Тъй като на тренировките не се допускат зрители, гейм-мейкърите присъждат определен брой точки на всеки състезател. По този начин публиката се ориентира за залаганията, които продължават през цялото време на Игрите. Оценките са между едно и дванайсет — едно е безнадеждно лоша оценка, а дванайсет — непостижимо висока, — и показват доколко обещаващ е трибутът. Оценката не е гаранция кой ще излезе победител. Тя показва единствено потенциала, който даден трибут е проявил при обучението. Често, поради променливите обстоятелства на истинската арена, трибутите, които получават високи оценки, отпадат почти веднага. А преди няколко години момчето, което спечели Игрите, получи едва тройка. Въпреки това, оценката може да помогне или да навреди на трибута, що се отнася до спечелването на спонсори. Надявах се, че уменията ми в стрелбата може да ми донесат шест или седем, макар и да не съм особено силна физически. Сега съм сигурна, че имам най-ниския резултат от двайсет и четиримата. Ако никой не ме подкрепи, шансовете ми да остана жива намаляват почти до нула.

Когато Ефи чука на вратата, за да ме повика на вечеря, решавам, че е най-добре да отида. Тази вечер ще излъчат резултатите по телевизията. И без друго няма начин вечно да крия случилото се. Отивам в банята и си измивам лицето, но то все още е зачервено и подпухнало.