Сюзан Колинс - Възпламеняване

Но когато стъпвам на земята, Финик вече е разбрал какво съм намислила. Сякаш знае какво съм видяла и как ми е подействало. Вдигнал е един от тризъбците си в небрежно отбранителна позиция.

— Какво става там, Катнис? Да не би всички да се държат за ръце? И да са дали клетва, че няма да си служат с насилие? Да са захвърлили оръжията в морето в знак на неподчинение срещу Капитола? — пита Финик.

— Не — казвам аз.

— Не — повтаря Финик. — Защото каквото и да се е случило в миналото, то е минало. А никой на тази арена не е станал победител случайно. — За миг той измерва с поглед Пийта. — Освен може би Пийта.

Значи Финик знае същото, което знаем и ние с Хеймич. За Пийта. Че дълбоко в себе си е по-добър от всички нас. Финик уби трибута от Окръг 5, без да му мигне окото. А колко време ми трябваше на мен, за да се настроя да убивам? Когато се прицелих в Енобария, Глос и Брут, стрелях на месо. Пийта поне би опитал първо да преговаря. Да види дали не е възможен някакъв по-широк съюз. Но с каква цел? Финик е прав. Аз съм права. Хората на тази арена не са станали победители заради своята състрадателност.

Гледаме се в очите, докато преценявам неговата бързина срещу моята. Времето, което ще ми трябва да пронижа със стрела мозъка му, срещу времето, за което тризъбецът ще стигне до тялото ми. Виждам, че ме чака да направя първия ход. Пресмята дали трябва първо да отклони стрелата или да се хвърли директно в атака. Усещам, че и двамата почти сме взели решение, когато Пийта умишлено застава между нас.

— Е, колко души са мъртви? — пита той.

Отмести се, идиот такъв , мисля си аз. Но той остава между нас и не помръдва от мястото си.

— Трудно е да се каже — отговарям аз. — Поне шестима. И още се бият.

— Да продължим напред — предлага Пийта. — Трябва да намерим вода.

Досега няма и следа от сладководен поток или езеро, а солената вода не става за пиене. Пак си спомням за миналите Игри, когато едва не загинах от обезводняване.

— Няма да е зле — казва Финик. — Трябва да се скрием, преди са тръгнали след нас и да започнат да ни преследват.

Ние. Нас. Да ни преследват. Добре, може би ще е малко преждевременно да убивам Финик. Засега ни помага. И Хеймич му е дал гривната си. А кой знае какво ни чака тази нощ? Ако се случи най-лошото, винаги мога да го убия, докато спи. Затова оставям момента да отмине. Същото прави и Финик.

Не намираме вода и изпитвам все по-силна жажда. Оглеждам пътеката от двете страни, но без успех. След още един-два километра виждам, че дърветата свършват и предполагам, че сме близо до върха.

— Може би ще имаме по-голям късмет от другата страна. Може би ще намерим поток или нещо подобно.

Но няма друга страна. Разбирам това преди всички останали, въпреки че вървя последна. Погледът ми попада върху странен квадрат, по който пробягват вълнички — прилича на криво стъкло, което виси във въздуха. Първо си казвам, че е отражение от слънцето или е топлият въздух, който се издига нагоре. Но квадратът виси неподвижно във въздуха и не променя мястото си. И в този момент се сещам за Уайърс и Бийти в Тренировъчния център и разбирам какво има пред нас. Точно се каня да ги предупредя, когато Пийта замахва с ножа си да среже лианите.

Чува се оглушителен звук. За миг дърветата изчезват и виждам открито пространство над ивица гола земя. После силовото поле отхвърля Пийта назад и събаря Финик и Магс на земята.

Втурвам се към мястото, където лежи, неподвижен и омотан в мрежа от лиани.

— Пийта? — Носи се слаб мирис на опърлена коса. Пак повтарям името му и леко го разтърсвам, но той не реагира. Поставям ръка на устните му, но не усещам топъл дъх, макар че само преди миг се задъхваше. Притискам ухо към гърдите му, към мястото, където винаги облягам глава, където знам, че ще чуя силното и равномерно биене на сърцето му.

Посреща ме тишина.

— Пийта! — крещя аз. Разтърсвам го по-силно, дори му удрям шамари, но няма полза. Сърцето му е спряло. Удрям само празно пространство. — Пийта!

Финик подпира Магс на едно дърво и ме избутва настрана.

— Остави на мен. — Пръстите му докосват различни точки по врата на Пийта, пробягват по костите на ребрата и гръбнака му. После той стисва носа на Пийта.

— Не! — крещя аз, като се хвърлям към Финик, защото той със сигурност иска да се увери, че Пийта е мъртъв, да сложи край и на най-слабата надежда за живот. Финик вдига ръка и ме удря толкова силно, толкова точно в гърдите, че политам назад и се блъсвам в ствола на едно дърво. Болката ме зашеметява, мъча се да си поема дъх и в същото време виждам как Финик пак стиска носа на Пийта. От мястото, където седя, издърпвам една стрела, слагам я в лъка и точно се каня да я пусна, когато виждам как Финик целува Пийта. Това е толкова необичайно, дори за Финик, че възпирам ръката си. Не, не го целува. Запушил е носа му, но му е отворил устата и вдъхва въздух в дробовете му. Виждам това и дори виждам как гърдите на Пийта се повдигат и отпускат. После Финик отваря ципа на горната част от гащеризона на Пийта и започва да масажира мястото над сърцето с ръце. Вече съм се съвзела от шока и разбирам какво се мъчи да направи.