Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Залегни! — нарежда Финик с властен глас, съвсем различен от обичайното му прелъстително мъркане, и аз залягам. Тризъбецът му прелита със свистене над главата ми и се разнася отвратителен звук от удар, когато намира целта си. Мъжът от Окръг 5, пияницата, който повърна на лентата за фехтовка, рухва на колене, докато Финик измъква тризъбеца от гърдите му. — Не се доверявай на никой от Първи и Втори окръг — казва Финик.

Няма време да оспорвам думите му. Издърпвам колчана със стрели.

— Ти тръгваш на едната, аз на другата страна? — предлагам аз. Той кимва и се разделяме. На около четири ивици суша от мен Енобария и Глос тъкмо стигат до брега. Или не могат да плуват бързо, или си мислят, че във водата дебнат и други опасности, за което може и да са прави. Понякога не е хубаво да обмисляш прекалено много сценарии. Но те вече стъпват на брега и ще са тук след броени секунди.

— Нещо полезно? — чувам да вика Финик.

Бързо оглеждам купчината от моята страна — боздугани, саби, лъкове и стрели, тризъбци, ножове, копия, брадви, непознати за мен метални предмети… и нищо друго.

— Оръжия! — провиквам се в отговор. — Нищо друго, освен оръжия!

— И тук е същото — потвърждава той. — Грабвай каквото искаш и да вървим!

Изстрелвам една стрела по Енобария, която е стигнала прекалено близо до мен, за да се чувствам спокойна, но тя я очаква и се гмурва навреме. Глос не е толкова бърз и забивам една стрела в прасеца му, преди да се хвърли обратно във водата. Премятам през рамо още един лък и резервен колчан стрели, пъхам два дълги ножа и едно бойно шило в колана си, и се срещаме с Финик пред купчината.

— Ще направиш ли нещо по въпроса, ако обичаш? — казва той. Виждам Брут да се задава бързо към нас. Коланът му е разкопчан и той го държи изпънат между ръцете си като щит. Стрелям, но той успява да посрещне стрелата с колана си, преди тя да прониже черния му дроб. Когато пробива колана, от него избликва червена течност, която изпръсква лицето му. Докато слагам нова стрела, Брут заляга плътно на земята, търкаля се до водата и се гмурва. Зад мен се разнася метален звук.

— Да изчезваме оттук — казвам на Финик.

Схватката с Брут е дала на Енобария и Глос време да стигнат до Рога на изобилието. Брут е в обсега на стрелите ми, а сигурно и Кашмир е наблизо. И четиримата са типични професионални трибути и несъмнено са се съюзили. Ако трябваше да мисля само за себе си, може би щях да ги нападна заедно с Финик. Но онзи, за когото мисля, е Пийта. Най-после го виждам — стои върху металната плоча и не смее да помръдне. Тръгвам и Финик тръгва след мен, без да задава въпроси, сякаш знае, че това ще е следващият ми ход. Стигам колкото мога по-близо до него, започвам да вадя ножовете от колана си и се приготвям да стигна с плуване до Пийта и по някакъв начин да го доведа при нас.

Финик слага ръка на рамото ми:

— Аз ще го доведа.

В мен припламва подозрение. Възможно ли е всичко това да е маневра за заблуда на противника? Първо Финик спечелва доверието ми, а после стига с плуване до Пийта и го удавя?

— Мога и аз.

Но Финик е пуснал всичките си оръжия на земята.

— По-добре не се напрягай. Особено в твоето състояние — казва той, посяга надолу и потупва корема ми.

О, вярно, нали съм бременна , сещам се аз. Обмислям какво означава това и как би трябвало да се държа — например да повърна или нещо подобно, — а през това време Финик вече е до водата.

— Прикривай ме — казва той и изчезва с безупречно гмуркане.

Вдигам лъка си, за да попреча на нападателите си да стигнат до Рога на изобилието, но като че ли никой няма желание да ни преследва. Глос, Кашмир, Енобария и Брут вече са се събрали, сформирали са глутница и преглеждат внимателно оръжията. Хвърлям бърз поглед на останалата част от арената и виждам, че повечето трибути все още стоят неподвижно върху платформите. Я чакай, не, някой стои на ивицата суша от лявата ми страна, точно срещу Пийта. Това е Магс. Но тя нито се отправя към Рога на изобилието, нито се опитва да бяга. Вместо това се хвърля с плясък във водата и се насочва към мен. Посивялата й глава се поклаща над вълните. Виждам, че макар и стара, след осемдесет години живот в Окръг 4, умее да се държи над водата.

Финик вече е стигнал до Пийта и го тегли към брега — с една ръка го държи през гърдите, а с другата плува с леки и бързи движения. Пийта не оказва съпротива. Не знам как Финик го е убедил да повери живота си в ръцете му — може би му е показал гривната. Или е видял, че го чакам. Двамата стигат до пясъка и помагам да измъкнем Пийта на брега.