Сюзан Колинс - Възпламеняване

Вечерта на сцената пред Тренировъчния център отговаряме на списъка с въпроси с престорен ентусиазъм. Цезар Фликърман, в проблясващия си костюм с цвета на полунощното небе, с клепачи, устни и коса, все още боядисани в сиво-синьо, безпогрешно ни превежда през интервюто. Когато ни пита за бъдещето, Пийта коленичи пред мен, обяснява ми се в любов и ме моли да се омъжа за него. Аз, разбира се, приемам. Цезар не е на себе си, публиката в Капитола изпада в истерия, на кадрите с тълпите из цял Панем се вижда страна, опиянена от щастие.

Лично президентът Сноу прави изненадващо посещение, за да ни честити. Стиска ръката на Пийта и го потупва одобрително по рамото. Прегръща ме, обвивайки ме в миризмата на кръв и рози и с пухкавите си устни залепва една целувка на бузата ми. После се отдръпва, като продължава да стиска силно ръцете ми и да ми се усмихва, а аз се осмелявам да повдигна вежди. Те задават въпроса, който устните ми не могат да изрекат: Справих ли се? Достатъчно ли беше? Достатъчно ли беше да ви покажа, че се предавам, че ще играя по правилата, че обещавам да се омъжа за Пийта?

В отговор той едва забележимо поклаща глава.

В това единствено леко движение виждам края на надеждата и началото на унищожението на всичко, което ми е скъпо на този свят. Не знам каква форма ще приеме наказанието ми, колко надалече ще бъде хвърлена мрежата, но когато свърши, най-вероятно няма да е останало нищо. Следователно бихте си помислили, че в този момент ще съм изпаднала в пълно отчаяние. Но ето кое е странното. Изпитвам преди всичко облекчение. Че мога да изоставя тази игра. Че въпросът дали ще успея в това начинание, вече получи отговор, макар този отговор да е категорично „не“. Че ако отчаяните времена изискват отчаяни мерки, вече съм свободна да действам толкова отчаяно, колкото пожелая.

Само че не тук, все още не. Най-важното е да се върна в Окръг 12, защото главната част от всеки план ще включва мама и сестра ми, Гейл и семейството му. И Пийта, ако успея да го убедя да дойде с нас. Добавям и Хеймич към списъка. Това са хората, които трябва да взема със себе си, когато избягам в гората. Как ще ги убедя, къде ще отидем посред зима, какво ще направим, за да не ни заловят, засега са въпроси без отговор. Но поне сега знам какво трябва да направя.

Така че вместо да се хвърля на земята и да заплача, изправям рамене и изпитвам увереност, каквато не съм изпитвала от седмици. Усмивката ми, макар и донякъде безумна, не е насилена. А когато президентът Сноу прави знак на публиката да замлъкне и казва: „Какво мислите да направим сватбата тук, в Капитола?“, без никаква трудност си давам вид на зашеметено от радост момиче.

Цезар Фликърман пита дали президентът има предвид определена дата.

— О, преди да определим дата, трябва да вземем разрешение от майката на Катнис — казва президентът. Публиката се разсмива шумно и президентът обвива ръка около мен. — Може би ако цялата страна си постави за цел, ще я убедим да се омъжиш, преди да си навършила трийсет.

— Вероятно ще трябва да прокарате нов закон — казвам аз и се заливам в смях.

— Ако за целта се налага — отговаря президентът със заговорнически тон.

О, как само се забавляваме ние двамата.

Празненството, проведено в банкетната зала на президентската резиденция, няма равно на себе си. Високият дванайсет метра таван изобразява нощното небе, а звездите изглеждат точно както в Окръг 12. Предполагам, че и от Капитола изглеждат същите, но кой знае? Тук винаги има твърде много светлина от града, за да се виждат звездите. Някъде по средата между пода и тавана във въздуха се носят музиканти на нещо, което прилича на пухкави бели облаци, но не мога да разбера на какво се държат. Традиционните маси за хранене са заместени с безброй дивани и кресла, някои — разположени до камини, други — до ароматни цветни градини или езерца, пълни с екзотични риби, така че хората могат да ядат, да пият и да правят каквото пожелаят сред изключителни удобства. В центъра на помещението има просторен настлан с плочки участък, който служи за всичко — дансинг, сцена за различни представления, място, където да се смесиш с крещящо облечените гости.

Но истинската забележителност на вечерта е храната. Покрай стените са подредени маси, отрупани с деликатеси. На тях има всичко, за което може да се сетите, и неща, за които не сте и сънували. Цели печени крави, прасета и кози, които още се въртят на шишове. Огромни подноси с птици, пълнени с вкусни плодове и ядки. Морски дарове в пикантни сосове с най-различни подправки. Безброй видове сирене, хляб, зеленчуци, сладкиши, водопади от вино и потоци от спиртни напитки, в които играят пламъци.