Майкъл Скот - Вълшебницата

Магьосника се приведе напред да огледа шлема, който покриваше изцяло главата на Марс. Под жълтия слой от втвърдена кост все още се виждаше сивият камък. Той блещукаше като гранит, но не беше с естествен произход. За миг Дий почувства нещо като жал към Тъмния древен. Вещицата от Ендор бе направила така, че аурата му да стане видима и да се втвърди като камък около тялото му, затваряйки го под невъзможно тежка кора. Ако богът я обелеше, аурата му изкипяваше като лава и моментално се втвърдяваше наново. Марс, който някога бе крачил по света и бе почитан като бог от дузина народи под десетки различни имена, от хилядолетия насам бе практически неподвижен. Дий осъзна, че се чуди какво ли престъпление е извършил Бога на войната, за да обиди Вещицата толкова силно, че тя да го осъди на тази продължителна не-смърт. Трябва да е било нещо наистина ужасно. После устните на Магьосника трепнаха в усмивка, щом внезапно му хрумна нещо. Той протегна ръка и почука по шлема. Звукът отекна глухо в обвитата в кост стая.

— Знам, че ме чуваш — рече разговорливо Дий и продължи: — Просто си мислех, че, изглежда, съдбата ти е такава. Първо — Вещицата те затвори в собствената ти аура, а после — аз те обвих в здрава кост.

Струйки черен дим блъвнаха изпод шлема на Древния.

— А, добре — промърмори Дий. — За миг си помислих, че съм те загубил.

Очите проблеснаха в алено в чернотата зад шлема.

— Не мога да бъда убит толкова лесно. — Гласът на Марс представляваше дрезгаво стържене със следа от неопределим акцент.

Дий се изправи и отупа безупречно чистите колене на панталона си.

— Знаеш ли, всеки Древен, когото съм убил, е казвал същото. Но в твоите вени тече кръв. А това, което живее, може да бъде убито. — Той се усмихна едва-едва и показа малките си зъби. — Признавам, че е трудно да бъдеш убит — всъщност почти невъзможно, — но има начин да се направи. Знам това. Правил съм го. Всъщност преди по-малко от седмица убих Хеката.

За миг във вътрешността на шлема засия яркочервена светлина, после помръкна. Прикован от гранит и кост, Марс не можеше да помръдне, но все пак Дий ясно усещаше погледа на Древния върху себе си. Черен дим се виеше от процепа на шлема, а там, където трябваше да са очите на бога, имаше две алени топки, нашарени със сини точици.

— Върна се, за да злорадстваш ли, Магьоснико?

— Нямах такова намерение. — Дий мина зад тройната статуя, като я оглеждаше от всеки ъгъл. — Но след като така или иначе съм тук, мога и да позлорадствам. — Той плъзна ръце по рамото на Древния и усети как собствената му аура заблещука, когато съвсем слаба искрица от енергия пробяга през него. Макар и затворен в обвивка от кост и камък, Древният имаше могъща аура.

— Когато се измъкна оттук — предупреди го Марс, — което несъмнено ще сторя, ти ще бъдеш най-важната ми задача. Още преди да открия местонахождението на Вещицата от Ендор, ще намеря теб и отмъщението ми ще бъде ужасно.

— Уплаши ме — каза Дий с глас, изпълнен със сарказъм. — Вещицата те е държала затворен в камък в продължение на хилядолетия и ти още не си успял да се отървеш от това проклятие. А знаеш, че ако с Вещицата се случи нещо, магията ще умре заедно с нея и ще те остави затворен така навеки. — Магьосника заобиколи и застана пак пред Древния. — Може би трябва да убия Вещицата. Тогава никога няма да се измъкнеш.

От вътрешността на шлема се разнесе странен сумтящ звук и на Магьосника му трябваха няколко секунди да разбере, че Древният се смее.

— Ти! Да убиеш Вещицата? Мен ме наричаха Бог на войната; мощта ми бе ужасяваща. И пак не можах да я убия. Ако тръгнеш срещу нея, Магьоснико, тя ще ти причини нещо кошмарно — и ще се постарае мъченията ти да продължат хиляда години. Веднъж тя превърна цял легион римски войници 21 21 Авторът вероятно намеква за легендата за изгубения легион. През 83 г. римският 9-и легион изчезва безследно в Британия и съдбата му е загадка до ден-днешен. — Б.пр. във фигурки, големи колкото нокът, а после ги наниза на сребърна тел, за да може да ги носи като огърлица. Поддържаше ги живи в продължение на векове. — Древният се изкикоти, което прозвуча като стържене на камък. — Едно време тя събираше кехлибарени преспапиета и във всяко от тях имаше човек, който й е бил неприятен. Така че, давай, върви да нападнеш Вещицата! Сигурен съм, че ще бъде особено изобретателна при измислянето на наказанието ти.

Дий приклекна пред главата на Древния. Сплете пръсти и се втренчи в тъмната вътрешност на димящия каменен шлем. Две сияещи алени точици отвърнаха на погледа му. Магьосника раздвижи пръсти и кълбото от жълта светлина се спусна и спря зад главата му. Надяваше се, че ярката светлина ще заслепи Марс, но червените точици продължиха да се взират нетрепващо в него. С рязко движение на китката Дий отпрати кълбото към тавана, където то остана да се полюшва, а светлината му омекна и отслабна, обагряйки стаята в червеникавокафяво.