Майкъл Скот - Вълшебницата

Единственото отворено око на Ареоп-Енап бавно се затвори.

— Мадам Пернел, трябва да се изцеря. Което означава, че трябва да спя.

Пернел пристъпи по-близо до огромния паяк и изтупа телата на мъртвите мухи от пурпурната му козина. Те се разпадаха на прах при докосването й.

— Спи, Стари паяко — каза тя нежно. — Аз ще бдя над теб.

Ареоп-Енап се заклатушка тромаво към ъгъла на стаята. Два от огромните му крака разчистиха част от пода от мъртви паяци и мухи, а после той се опита да изплете паяжина. Но копринените нишки бяха тънки и леко обезцветени.

— Какво направи с мухите? — попита Ареоп-Енап, като се мъчеше да създаде още паяжина.

— Пратих ги на юг да гонят измислена миризма — усмихна се Пернел. Протегна дясната си ръка, аурата й грейна и нишките на Ареоп-Енап изведнъж надебеляха и се уплътниха. Стария паяк се настани в гнездото си в ъгъла на стаята и отново се зае да плете паяжина около себе си.

— Къде? — попита изведнъж той. Единственото му здраво око беше почти затворено и Пернел можеше да види безбройните сълзящи ранички, които се бяха появили по тялото на съществото от отровните ухапвания.

— Сметището на Сан Франциско.

— Малцина ще стигнат дотам — измърмори Ареоп-Енап, — а които стигнат, ще намерят достатъчно неща да им отвлекат вниманието. Ти спаси живота ми, мадам Пернел.

— А ти спаси моя, Стари паяко. — Голямото кълбо от паяжини беше почти завършено. Коприната вече почваше да заприличва на камък и само отгоре бе останала малка дупчица. — Спи сега — нареди Пернел, — спи и събирай сили. В идните дни ще имаме нужда от твоята сила и мъдрост.

С огромно усилие Ареоп-Енап отвори всичките си очи.

— Съжалявам, че те оставям сама и беззащитна.

Пернел запечата паяка Древен в огромния пашкул, после се обърна и закрачи през стаята. Съвсем лек ветрец разчистваше пода пред нея.

— Аз съм Пернел Фламел — Вълшебницата — каза тя високо, без да е сигурна дали Ареоп-Енап може да я чуе. — И никога не съм беззащитна.

Но още докато изричаше тези думи, усети как в гласа й се прокрадва нотка на съмнение.

На западния бряг на Острова на съкровищата 13 13 Изкуствен остров в Залива на Сан Франциско. — Б.пр. в Залива на Сан Франциско един млад наглед мъж седеше върху капака на яркочервен „Тъндърбърд“ 1960 кабрио.

Той бе нисък и слаб, носеше сини джинси с оръфани крачоли, които на коленете бяха протрити до нишки. Изображението на вълча глава върху тениската му бе избледняло до смътно очертание, а каубойските му ботуши бяха ожулени и се нуждаеха от нови подметки и токове. Неугледният му вид, дългата му коса и четинестата брада бяха в ярък контраст с лъскавата кола, върху която седеше — тя изглеждаше като току-що излязла от автомобилния салон. В портфейла си младежът имаше двадесет и девет долара и дребни монети; колата струваше поне хиляда пъти повече.

До него, върху капака на колата, бе поставена антична купа на индианското племе анасази, украсена с елегантна черно-бяла ъгловата геометрична шарка. Купата бе пълна с гъста течност — смес от мед, ленено масло и вода, — и в нея се отразяваше образът на Пернел Фламел, която крачеше през Алкатраз, докато черният килим от трупове на мухи и паяци се разделяше пред нея.

Значи това беше легендарната Пернел Фламел. Младежът започна да върти пръста си в течността по посока на часовниковата стрелка. Яркосините му очи заискриха и за кратко станаха алени, а въздухът се изпълни с мириса на лют червен пипер. Образът на Пернел се увеличи. Той я видя как спря и се намръщи, бръчките на челото й се задълбочиха и тя се озърна бързо, сякаш бе разбрала, че някой я наблюдава. Младежът махна с ръка и течността затрептя, а образът се разпадна. Той скръсти ръце върху мършавите си гърди и се обърна с лице на запад, където Алкатраз лежеше скрит в полумрака. Изглежда, всичко, което бе чувал за тази жена, беше вярно: Пернел представляваше онази най-опасна комбинация — прекрасна и смъртоносна.

За момент изпита колебание. Дали да нападне веднага, или да изчака? Вдигна ръка към лицето си, вдиша дълбоко и аурата му засия в тъмно пурпурночервено, с един нюанс по-тъмно от цвета на тъндърбърда, а соленият морски въздух се изпълни с миризмата на червен пипер. Все още имаше достатъчно сила, за да направи… какво?

Призоваването на мухите беше сравнително лесно; един индиански шаман го бе научил на този номер и той неведнъж му беше спасявал живота. Отравянето на мухите бе по предложение на неговия Древен господар, който даже осигури езерото с отровна вода в окръг Солано, северно от града. Планът беше да се унищожи армията на Ареоп-Енап и самият Древен да бъде убит. И почти беше успял. Гъмжилото от паяци бе мъртво, а Стария паяк се намираше много близо до смъртта. Но в последния миг нещо бе отвлякло мухите от Алкатраз и те бяха отлетели на голям пулсиращ облак. В мазната течност на ясновидската купа младежът бе видял сребристобялото мъждукане на аурата на Пернел и разбра, че това е нейно дело. Слабото му лице се изкриви в гримаса и той прехапа нервно долната си устна. Бяха го уверили, че тя е отслабена и не може да използва силите си по никакъв начин. Очевидно тази информация не беше вярна.