Майкъл Скот - Вълшебницата

Всички косъмчета по огромното тяло на Ареоп-Енап изведнъж настръхнаха и затрептяха.

— Мадам Пернел — каза той. — Ще предложа нещо, което може да ти се стори шокиращо.

Пернел се обърна към Древния. Зад него неизброимо множество паяци пъплеха по огромната паяжина, изплетена от съществото.

— Аз трудно се шокирам.

— Имаш ли ми доверие? — попита Ареоп-Енап.

— Да — отвърна Пернел без колебание. Някога би сметнала Стария паяк за несъмнен враг, но сега знаеше чий привърженик е той — на хората. Беше го доказал в битката с Мориган и нейното ято. — Какво искаш да направиш?

— Стой мирно и не се паникьосвай — каза Ареоп-Енап със зъбата усмивка. — Това е за твое собствено добро. — Изведнъж дебела завивка от паяжини падна върху Вълшебницата, покривайки я от главата до петите. Вълна от паяци запълзя по нея, като бързо я омотаваше в коприна и пристягаше тази мантия около тялото й с лепкави нишки. — Имай ми доверие — повтори Ареоп-Енап.

Пернел остана напълно неподвижна, макар че всичките й инстинкти я подтикваха да се бори с паяжината, да я разкъса, да позволи на аурата си да разцъфне и да я обгори до черен прах. Държеше устата си плътно затворена. Беше водила битки с чудовища и беше виждала същества от най-тъмните кътчета на човешките легенди, но все още смяташе мисълта за пролазил в устата й паяк за крайно отблъскваща.

Стария паяк завъртя глава и вдигна единия си дълъг крак да изпробва въздуха, от което косъмчетата му се разрошиха леко.

— Приготви се — каза Ареоп-Енап. — Те идват. Докато паяжината остава цяла, ти си защитена.

Пернел вече бе напълно омотана в дебел пашкул от бели копринени нишки. През живота си тя бе носила от най-фините коприни, но това сега беше различно. Имаше чувството, че е здраво увита в меко одеяло, което е невероятно удобно, но малко пречи на движенията й. Паяжината около устата и очите й бе по-рехава, така че тя можеше да диша и да вижда, но сякаш гледаше през ефирна завеса. Усети рязко дръпване и изведнъж бе вдигната във въздуха и набутана в един ъгъл. Моментално я покри вълна от черни паяци, които прикрепиха здраво пашкула към стените и подсилващите метални греди на къщата. От новото си място тя можеше да гледа надолу към стаята, където Ареоп-Енап бе приклекнал по средата на пода.

Пернел осъзна, че тъмният килим под Древния представлява гъмжило от хиляди, а може би дори милиони паяци. Подът се гънеше и вълнуваше под Ареоп-Енап, който се бе обърнал на север, към Ангелския остров, сега скрит в утринната мъгла. Пернел се размърда в пашкула си и се опита да погледне в същата посока. От мястото си можеше да вижда далеч над водата. На хоризонта се трупаха буреносни облаци, плътни и синьо-черни; тя очакваше да види как ги прорязват блясъците на мълнии. Но през забулващата лицето й коприна видя, че този облак се върти, подвива се навътре в себе си… и устремно се приближава. След по-малко от дузина удара на сърцето вече бе покрил северния край на Алкатраз.

А после заваля.

Разрушената къща на надзирателя нямаше покрив. Дебели черни капки се посипаха от облака върху пашкула от паяжини на Пернел… и залепнаха.

Тогава Вълшебницата изведнъж осъзна, че това не са капки, а мухи.

Огромни мухи-месарки и домашни мухи, дебели плодови мушици, тънки конски мухи и хищни мухи валяха над острова и полепваха върху нейния пашкул от паяжини.

Още преди Пернел да успее да извика от отвращение, отделни паяци се втурнаха по паяжината и се заеха да омотават борещите се мухи в коприна.

Вълшебницата вдигна поглед. Огромният облак почти се бе спуснал върху тях. Но сега тя можеше да види, че това изобщо не е облак. Дъждът от насекоми бе само началото на онова, което се задаваше. Гъмжащата маса се състоеше от милиони мухи — дългоножки и зли мухи, москити и дребни мушици, дебели щръклици и червенооки дрозофили.

Насекомите връхлетяха Алкатраз като тъмна жужаща завеса. Първата вълна бе уловена от белите копринени нишки, които бързо потъмняха и натежаха от борещите се насекоми. Пернел видя как паяжините около нея бързо се късат, докато все повече мухи се блъскаха в тях. Орди от паяци покриха пленените мухи и бързо се вкопчиха в извечната битка. Покритите с коприна стени се издуваха от шаващи паяци и отчаяно борещи се мухи, докато не започна да й се струва, че стените на сградата са живи, пулсират и туптят.

Мухите кръжаха около Ареоп-Енап, а малкото, които откриха Пернел, бяха пленени от предпазната паяжина около нея. Тя чуваше смътно жуженето им, докато се опитваха да се измъкнат.