Майкъл Скот - Вълшебницата

— … а също и пожари, глад, наводнения и земетръси — продължи Паламед, без да обръща внимание на прекъсването.

— За какво намекваш? — попита остро Никола и за миг в задната част на колата се разнесе слаб аромат на мента. Той се наведе напред и опря лакти на коленете си, стиснал здраво длани.

— Намеквам, че може би трябваше да си намериш по-рядко населени места, където да изживееш дългия си живот. Аляска, може би, или пък Монголия, Сибир, Австралийската пустош или някои затънтени кътчета на Амазония. Места без хора. Без жертви.

Ледена тишина се спусна в колата. Близнаците се спогледаха и Джош вдигна вежди в безмълвен въпрос, но Софи недоловимо поклати глава. Тя притисна показалеца към ухото си и Джош схвана намека: слушай и не казвай нищо.

— Да не би да намекваш, че съм причинил смъртта на невинни хора? — попита много внимателно Фламел.

— О, да.

Бледото лице на Алхимика почервеня.

— Аз никога… — започна той.

— Можеше просто да изчезнеш от този свят — продължи Паламед и плътният му глас ехтеше в таксито. — Веднъж инсценира собствената си смърт, можеше да го направиш пак и да заживееш на някое отдалечено и недостъпно място. Би могъл даже да се промъкнеш в някое от царствата. Но не го стори; предпочете да останеш тук. Защо?

— Бях длъжен да пазя Сборника — сопна се Алхимика с неподправен гняв в гласа. Мирисът на мента във въздуха се усили.

Отново засвириха клаксони и Паламед се извърна в седалката, освободи спирачката и подкара нататък.

— Длъжен бил да пази Сборника — повтори той. — Никой не те е карал насила да ставаш Пазител на Книгата. Ти пое тази роля с радост и без да задаваш въпроси… точно като всички други Пазители преди теб. Но ти беше различен от предшествениците си. Те се скриваха някъде заедно със Сборника. Но не и ти. Ти остана в този свят. И заради това много човеци умряха; само в Ирландия — милион, а в Токио — повече от сто и четиридесет хиляди 10 10 Има се предвид Големия глад в Ирландия през 40-те години на 19-и век и земетресението в Токио от 1923 г. — Б.пр. .

— Убити от Дий и Тъмните древни!

— Дий следваше теб.

— А ако бях предал „Книгата на Авраам“ — каза с равен глас Фламел, — тогава Тъмните древни щяха да се върнат на този свят и земята щеше да узнае истинския смисъл на думата Армагедон. Разкъсването на Сенкоцарствата би пратило ударни вълни по цялата земя, придружени с урагани, земетресения и цунами. Щяха да измрат милиони. Някога Питагор изчислил, че може би половината от земното население ще бъде унищожено само от това събитие. А после Тъмните древни ще нахлуят в този свят. Ти си срещал някои от тях, Паламед, знаеш ги какви са, знаеш на какво са способни. Ако някога се върнат на тази планета, това ще бъде катастрофа от глобален мащаб.

— Те казват, че ще донесат нов Златен век — отвърна меко шофьорът.

Джош се вгледа в лицето на Фламел, очаквайки реакцията му; Дий бе твърдял същото.

— Така казват, но не е вярно. Видя какво направиха, докато се опитваха да ми отнемат Книгата. Загинаха хора. Дий и Тъмните древни не зачитат човешкия живот — възрази Алхимика.

— А ти зачиташ ли го, Никола Фламел?

— Не ми харесва тонът ти.

Усмивката на Паламед в огледалото за задно виждане бе свирепа.

— Не ми пука дали ти харесва или не. Защото изобщо не те харесвам, нито пък другите като теб, които си мислят, че знаят кое е най-добро за света. Кой те е назначил за пазител на човечеството?

— Аз не съм първият; преди мен е имало и други.

— Винаги е имало хора като теб, Никола Фламел. Хора, които си мислят, че знаят кое е най-добро, които решават какво трябва да гледат, четат и слушат хората, и които накрая се опитват да наложат на останалия свят как да мисли и да действа. Аз съм прекарал целия си живот, борейки се срещу такива като теб.

Джош се наведе напред.

— Ти с Тъмните древни ли си?

Но този, който отговори, беше Фламел. В гласа му имаше презрение.

— Паламед, Сарацинския рицар, не е взимал ничия страна от векове. В това отношение прилича на Хеката.

— Още една от твоите жертви — допълни Паламед. — Ти донесе унищожение на нейния свят.

— Щом толкова не ме харесваш — каза ледено Фламел, — тогава какво правиш тук?

— Франсис ме помоли за помощ, а аз въпреки всичките му недостатъци, а може би заради тях, го смятам за свой приятел. — Шофьорът на таксито се умълча, а после кафявите му очи проблеснаха в огледалото, за да огледат Софи и Джош. — И разбира се, заради последния комплект близнаци — добави той.