Майкъл Скот - Вълшебницата

— Мисля, че това, което става сега, е, че спомените и знанието на Вещицата от Ендор постепенно се просмукват в твоите собствени спомени. Вместо просто да знаеш онова, което знае Вещицата, ще знаеш също така и откъде го знае. Фактически нейните спомени стават твои.

Софи поклати глава.

— Не разбирам.

Най-сетне бяха стигнали до църквата. Никола изкачи две стъпала и се огледа нагоре-надолу по улицата, проучвайки набързо минувачите, а после изви глава да погледне към Риджънтс парк, преди отново да се обърне към близнаците.

— Това е като разликата между гледането на една игра и играенето й. Когато се срещна със Сен Жермен — добави той, — ти веднага разбра какво знае Вещицата за него, нали?

Софи кимна. За миг бе узнала, че Вещицата от Ендор нито харесваше графа, нито му се доверяваше.

— Помисли сега пак за Сен Жермен — предложи Алхимика.

Тя погледна към брат си, който сви рамене. Очите му не се виждаха зад тъмните очила. Софи обърна дясната си китка. От вътрешната й страна имаше златно кръгче с червена точка в центъра. Сен Жермен й бе поставил безболезнено тази татуировка, когато я учеше на Огнена магия. Като се замисли за Сен Жермен, в главата й нахлуха спомени: ярки и наситени физически спомени. Софи затвори очи и мигновено се пренесе в друго време и на друго място.

Лондон, 1740-а.

Тя стоеше в огромна бална зала и носеше рокля, която бе толкова тежка, че сякаш я притискаше към земята. Беше смайващо неудобна, навсякъде се впиваше в нея, притискаше я, стягаше я и й пречеше. Въздухът в балната зала миришеше на восък и твърде много парфюми, на препълнени тоалетни, на готвено и немити тела. Около нея се движеше тълпа, но когато тя тръгна напред, хората несъзнателно се отдръпваха пред нея, отваряйки й пътека към един младеж с тъмни дрехи и потресаващо сини очи. Това беше Франсис, граф Сен Жермен. Говореше на руски с един благородник от двора на бебето император Иван VI 6 6 Иван VI (1740–1764) е обявен за руски император едва на неколкомесечна възраст. Царуването му не трае дълго, след малко повече от година е свален от трона от Елисавета. — Б.пр. . Тя откри, че разбира думите му. Благородникът намекваше, че най-малката дъщеря на Петър Велики, Елисавета, може скоро да вземе властта и че в Санкт Петербург може да се открият бизнес възможности за човек със способностите на Сен Жермен. Графът бавно се обърна да я изгледа. Взе ръката ѝ, поклони се над нея и произнесе на италиански:

— За мен е чест най-после да се запознаем, мадам.

Очите на Софи се отвориха и тя се олюля. Ръката на Джош се стрелна да я улови.

— Какво стана? — попита той.

— Бях там… — прошепна Софи. Поклати бързо глава. — Тоест тук, в Лондон. Преди повече от двеста и петдесет години. Видях всичко. — Тя посегна да стисне ръката му. — Можех да усетя дрехите, които носех, да подуша миризмите в стаята и когато Сен Жермен говореше на руски, аз го разбирах, а после, когато се обърна към мен на италиански, пак го разбирах. Бях там — повтори тя, все още изумена от новите си спомени.

— Спомените на Вещицата от Ендор стават твои — каза Никола. — Нейното знание става твое. Накрая ще знаеш всичко, което знае и тя.

Софи Нюман потрепери. После изведнъж се сети за нещо смущаващо.

— Но какво ще стане с мен? — попита тя. — Вещицата притежава хиляди години спомени и преживявания, а аз имам само петнадесет и половина и даже не ги помня всичките. Може ли нейните спомени да изтикат моите?

Никола премигна. После кимна бавно.

— Не ми е минавало през ума, но да, права си, възможно е — каза той много тихо. — Трябва да направим всичко възможно това да не се случи.

— Защо? — попитаха едновременно близнаците.

Никола слезе от стъпалата и застана до тях.

— Защото ние не сме нищо повече от набор спомени и преживявания. Ако спомените на Вещицата изтикат твоите, тогава ти фактически ще се превърнеш във Вещицата от Ендор.

Джош беше ужасен.

— А какво ще стане със Софи?

— Ако това се случи, вече няма да има Софи. Ще остане само Вещицата.

— Значи тя го е направила нарочно — каза Джош и от гняв гласът му се повиши, привличайки вниманието на група туристи, които снимаха часовника на църквата. Близначката му го сръга и той понижи гласа си до дрезгав шепот. — Ето защо е дала на Софи всичкото си знание! — Никола понечи да поклати глава, но Джош продължи. — След като спомените й завладеят изцяло Софи, тя ще има ново, по-младо тяло, вместо онова старо и сляпо. Не можеш да го отречеш.