Майкъл Скот - Вълшебницата

Алхимика се озърна през рамо, но не спря.

— Не можем да се бавим — тросна се той и продължи да крачи бързо.

Софи спря насред улицата и дръпна брат си до нея. Никола измина половин дузина крачки, преди да осъзнае, че близнаците вече не са зад него. Спря, обърна се и им махна да идват. Те не му обърнаха внимание. Той закрачи назад към тях и в лицето му имаше нещо мрачно и неприятно.

— Нямам време за тези глупости.

— Трябват ни слънчеви очила за Джош, а също и за мен — каза Софи, — и вода.

— Ще намерим по-късно.

— Трябват ни сега — каза тя твърдо.

Никола отвори уста да се сопне, но Джош направи крачка напред към Алхимика.

— Трябват ни сега. — В гласа му имаше някаква надменност. Докато бе стоял на площада пред парижката катедрала, усещайки как суровата сила тече през тялото му, и гледаше как каменните гаргойли се трошат на прах, той бе осъзнал колко могъщи са двамата със сестра му. Може в този момент да се нуждаеха от Алхимика, но той също се нуждаеше от тях.

Никола погледна в яркосините очи на момчето и това, което видя, го накара да кимне и да се обърне към редицата магазини.

— Вода и слънчеви очила — каза той, а после попита саркастично: — Имате ли предпочитания за цвета?

— Черни — отвърнаха в един глас близнаците.

Софи стоеше пред магазина заедно с Джош. Беше изтощена, но знаеше, че брат й се чувства още по-зле. Сега, когато дъждът бе отминал, улиците започваха да се изпълват с народ. Хора от дузина различни националности минаваха покрай тях, бъбрейки на най-разнообразни езици.

Изведнъж Софи наклони глава на една страна и се намръщи.

— Какво има? — попита веднага Джош.

— Нищо — каза тя бавно, — само…

— Какво?

— Стори ми се, че разпознавам някои от думите в речта на онези хора.

Брат й се обърна да проследи погледа й. Две жени в дълги абаи 5 5 Традиционно мюсюлманско женско облекло в черен цвят, което покрива цялото тяло, като оставя открити само очите. — Б.пр. от Близкия изток със забулени лица бъбреха оживено помежду си.

— Те са сестри… Отиват при някакъв лекар точно на ъгъла на Харли Стрийт… — каза удивено Софи.

Джош се обърна да чуе по-добре и отметна косата от ухото си. Съсредоточи се силно и успя да изолира гласовете на двете жени.

— Софи, аз не разбирам и думичка от това, което казват. Мисля, че говорят на арабски.

Двама изискано облечени бизнесмени минаха покрай тях по посока на метростанцията на Риджънтс парк. И двамата говореха по мобилните си телефони.

— Този отляво говори с жена си в Стокхолм — продължи Софи шепнешком. — Извинява се, че е пропуснал тържеството за рождения ден на сина си. Този отдясно говори с централния офис, също в Швеция. Иска да му пратят по имейла някакви таблици.

Джош отново завъртя глава, като пренебрегна шума от уличното движение и безбройните други градски шумове. Изведнъж откри, че като се съсредоточи върху двамата бизнесмени, може да улови отделни думи. Слухът му бе толкова остър, че можеше да чуе дори ехтящите от телефоните им гласове. Нито един от мъжете не говореше на английски.

— Как ги разбираш? — попита той.

— Това е знанието на Вещицата от Ендор — каза Никола. Беше излязъл от магазина навреме, за да чуе въпроса на Джош. Извади от хартиената кесия два чифта еднакви слънчеви очила и им ги подаде. — Опасявам се, че не са маркови.

Софи си сложи тъмните очила. Веднага почувства облекчение и по изражението на брат си позна, че и той изпитва същото.

— Обясни ни — рече тя. — Аз мислех, че тя ми е предала само разни древни работи. Не осъзнавах, че има и нещо полезно.

Никола им подаде две бутилки вода и забърза по улицата към църквата „Сейнт Мерилибоун“. Близнаците го последваха.

— Когато Вещицата те уви в савана от въздух, тя ти предаде цялото си знание. Признавам, че то беше прекалено голямо, за да се справиш с него. Но нямах представа, че ще постъпи така — добави бързо Фламел, като видя как Джош се намръщи. — Беше съвсем неочаквано и изобщо не се връзва с характера й. Преди поколения жриците трябвало да учат цял живот с Вещицата, за да бъдат възнаградени само с малка част от знанието й.

— А защо на мен ми го даде цялото? — попита объркана Софи.

— Това е загадка — призна той. Зърна отворилата се пролука в уличното движение и бързо пресече заедно с близнаците. Вече бяха достатъчно близо, за да видят елегантната фасада на църквата пред тях. — Знам, че Жана ти е помогнала да пресееш знанието на Вещицата.

Софи кимна. В Париж, докато спеше, Жана д’Арк я бе научила да контролира хаоса от мистична и неясна информация, която заливаше мозъка й.