Майкъл Скот - Вълшебницата

— Знаеш ли колко Тъмни древни и техни приближени са се опитвали да ме убият? — попита Пернел.

Ареоп-Енап сви рамене — жест, състоящ се от страховито помръдване на всичките му крака.

— Сигурно много? — предположи той.

— А знаеш ли колко от тях са още живи?

— Малко? — предположи Ареоп-Енап.

Пернел се усмихна.

— Много малко.

— Чакайте. Телефонът ми звъни.

Софи се шмугна в един вход, порови из джоба си и извади мобилния телефон. Батерията му се бе изтощила в Сенкоцарството на Хеката, но граф Сен Жермен й беше намерил зарядно, което да работи. Тя наклони екрана и се взря в необичайно дългия номер.

— Не знам кой е — каза момичето, като премести поглед от брат си към Никола.

Джош надзърна през рамото на сестра си и добави:

— Този номер не ми е познат.

— С колко започва? — попита Никола, като примижа, мъчейки се да фокусира върху екрана.

— Нула, нула, три, три…

— Това е кодът на Франция — каза Фламел. — Вдигни; може да е само Франсис.

— Или пък Дий, или Макиавели — каза бързо Джош. — Може би трябва…

Но преди да довърши, Софи вече бе натиснала бутона за приемане.

— Ало? — каза тя предпазливо.

— Аз съм! — Гласът на Сен Жермен звучеше безгрижно и без акцент. По всичкия шум на заден план Софи можеше да познае, че се обажда от улицата. — Дай да говоря със стария. И не му казвай, че съм казал това.

Софи потисна една усмивка и подаде телефона на Алхимика.

— Прав беше, Франсис е. Иска да говори с теб.

Никола прилепи телефона към ухото си и затисна другото с ръка, мъчейки се да заглуши шума от уличното движение.

— Ало?

— Къде сте? — попита Сен Жермен на латински.

Никола се огледа, като се опитваше да се ориентира.

— На Мерилибоун Роуд, тъкмо стигаме до метростанцията на Риджънтс парк.

— Чакай; някой звъни по другата линия. — Никола чу как Сен Жермен се отдалечи от телефона и предаде информацията на скорострелен старофренски. — Добре — каза графът миг по-късно. — Продължете направо по улицата и после чакайте пред църквата „Сейнт Мерилибоун“. Ще ви вземат с кола.

— Как да съм сигурен, че шофьорът работи за теб? — попита Никола.

— Прав си. Имаш ли причини да смяташ, че този разговор се подслушва?

— И италианецът, и англичанинът със сигурност разполагат с нужните средства — каза предпазливо Алхимика.

— Вярно е.

— Освен това ни чакаха нежелани посрещачи. Предполагам, че са докладвали, преди да тръгнат след нас.

— Аха. — Сен Жермен помълча, после каза внимателно: — Предполагам, че сте се погрижили за проблема дискретно.

— Много дискретно. Но…

— Но? — попита Сен Жермен.

— Макар че не използвах аурата си, бе освободено известно количество магическа сила. Това със сигурност ще привлече внимание, особено в този град.

Отново настъпи пауза; после Сен Жермен каза:

— Добре, току-що изпратих съобщение на шофьора. Нека ти напомня за празненството, което дадох във Версай през февруари 1758-а. Тогава имах рожден ден и ти ми подари една подвързана с кожа книга от личната си библиотека.

Устните на Никола се извиха в усмивка.

— Помня.

— Книгата още е у мен. Шофьорът ще ти каже заглавието — продължи той, като повиши глас, за да надвика трясъците на чукове на заден фон.

— Какъв е този шум? — попита Фламел, минавайки отново на английски.

— Работници. Опитваме се да укрепим къщата. Изглежда, има реална опасност да се срути в катакомбите долу, като отнесе със себе си и половината улица.

Никола понижи глас.

— Стари приятелю, не мога да изразя колко съжалявам за неприятностите, които донесохме на дома ти. Разбира се, аз ще платя за щетите.

Сен Жермен се изкикоти.

— Моля те, не си прави труда. Нищо не ми струва. Продадох изключителните права върху историята на едно списание. Сумата покрива изцяло ремонта, а рекламата в пресата е безценна; новият ми албум лети нагоре в класациите за сваляне от интернет… ако това не е противоречие — добави той със смях.

— Коя история? — попита Никола, като хвърли бърз поглед към близнаците.

— Че как, за газовата експлозия, която съсипа дома ми, разбира се — каза весело Сен Жермен. — Трябва да вървя. Пак ще ти се обадя. И стари приятелю — той направи пауза, — бъди внимателен. Ако имаш нужда от нещо — каквото и да е, — знаеш как да се свържеш с нас.

Никола натисна бутона за затваряне и върна телефона на Софи.

— Той каза…

— Чухме. — Пробудените сетива на близнаците им бяха позволили ясно да чуват и двете страни в разговора. — Газова експлозия ли? — попита Софи.