Майкъл Скот - Вълшебницата

— Вампири — промърмори Джош.

— Не вампири — рече бързо Паламед. — Не ми се занимава с кръвопийците.

— Тогава какво?

— Ларви и лемури 11 11 В римската митология лемурите представляват духове на мъртъвци. Те се делят на лари — добронамерени семейни духове пазители, и ларви — зли и страшни духове. Според някои източници пък лемури е просто друго название на ларвите. — Б.пр. … немъртвите и неумрелите.

— Какви са те? — попита Джош. Предполагаше, че „ларви“ не означава личинки на насекоми и че „лемури“ не са дългоопашатите примати, които бе виждал в зоологическите градини.

— Те са… — Паламед се поколеба, после се усмихна. — … нощни духове.

— Приятелски настроени ли са?

— Верни са.

— Тогава какво чакаме? — попита Джош. Беше ясно, че Паламед не възнамерява да му каже нищо повече. — За какво се оглеждаш?

— За нещо необичайно.

— И какво ще правим?

— Ще чакаме. Ще гледаме. Потърпи малко. — Той хвърли поглед към Джош. — Досега вече много от безсмъртните на света са разбрали, че Алхимика е открил легендарните близнаци.

Джош се изненада от прямотата на рицаря.

— По-рано не изглеждаше много убеден, че сме ние. Мислиш ли, че сме? — попита той бързо. Трябваше да разбере какво знае Паламед за близнаците и — което бе още по-важно — за Алхимика.

Но Паламед не обърна внимание на въпроса.

— Няма значение дали сте легендарните близнаци или не. Важното е, че Фламел мисли така. И което е още по-важно, Дий също го мисли. Затова се е задвижила необикновена поредица от събития: Бастет отново е излязла на открито, Мориган се е върнала в този свят, дисите заведоха Нидхьог в Париж. Три Сенкоцарства бяха унищожени. Това не се е случвало от хилядолетия.

— Три ли? Мислех, че е унищожено само царството на Хеката. — Скатах беше говорила за други Сенкоцарства, но Джош нямаше представа колко такива съществуват.

Паламед въздъхна, явно уморен да обяснява.

— Повечето Сенкоцарства са свързани или се пресичат едно с друго чрез една порта. Ако нещо се случи със Сенкоцарството, портата рухва. Но Игдразил — Световното дърво, се простираше от Сенкоцарството на Хеката нагоре до Асгард и надолу до Нифлхайм, Света на мрака. Всичките три загинаха, когато Дий унищожи дървото, а аз знам, че портите към още половин дузина Сенкоцарства са се разпаднали и на практика са запечатали тези светове и обитателите им. Дий прибави още няколко врагове към дългия списък от хора и не хора, които го мразят и се боят от него.

— Какво ще стане с него? — попита Джош. Въпреки всичко, което му бяха разправяли за Магьосника, той усещаше, че все още го човърка възхищение към този човек… което в момента не важеше за френския алхимик.

— Нищо. Дий е покровителстван от могъщи господари. Той се е съсредоточил изцяло върху това, да върне Древните на този свят с каквито и да било средства.

Джош още не схващаше.

— Но защо? — попита той.

— Защото той е от най-опасния вид противници — онези, които са абсолютно убедени, че това, което вършат, е правилно.

Джош зърна някакво движение с крайчеца на окото си, обърна се и видя огромно сиво-кафяво куче да се носи с подскоци по бялата линия по средата на улицата. Приличаше на кръстоска между ирландски вълкодав и борзой, руска хрътка. То претича покрай таксито и стигна до портала на автомобилния двор, после се заразхожда наляво-надясно, душейки земята.

— Пристигането на Фламел е събудило много древни твари — продължи Паламед, като се взираше внимателно в кучето. — Днес видях същества, за които мислех, че са напуснали завинаги този свят — чудовища, от които са се родили най-мрачните човешки легенди. Освен това трябва да знаеш, че Дий е обявил голяма награда за главите ви. Моите шпиони ми съобщиха, че иска теб и сестра ти живи. Интересно, но Фламел вече не му трябва жив; би приел и доказателство за смъртта му. Това е голяма промяна. Древните, Потомците от Следващото поколение, безсмъртните и човешките им слуги се стичат към Лондон. Дори самата задача да им се попречи да се хванат за гушите ще бъде много трудна; нямам представа как ще го направи Дий. — Паламед изведнъж запали пак двигателя и потегли бавно. — Чисто е — обяви той.

— Как разбра?

Паламед посочи към кучето, което седеше пред входа с лице към тях. Натисна един бутон на таблото и порталът се отвори с плъзгане.

— Кучето — отговори Джош на собствения си въпрос. — Само че всъщност не е куче, нали?

Паламед се ухили.

— Не е никакво куче.