Майкъл Скот - Вълшебницата

Пернел знаеше, че душата на всяка магия и чародейство е въображението. Именно тази дарба за силно съсредоточаване бе отличителна черта на най-могъщите магьосници; преди да опитат каквато и да било голяма магия, те трябваше ясно да си представят крайния резултат. Затова преди да се съсредоточи върху създаването на миризмата, тя трябваше да измисли място, което може да си представи до най-малките подробности. По края на съзнанието й запрелитаха картини на различни места — места, където бе живяла, места, които познаваше. През дългия си живот Пернел бе имала възможност да обиколи голяма част от света. Но сега й трябваше място, което да е сравнително близо, да го познава добре и там да няма многобройно човешко население.

Сметището на Сан Франциско.

Само веднъж бе ходила дотам. Преди месеци помогна на един от работниците в книжарницата да се премести в нов апартамент. След това поеха с кола на юг, към „Монстър парк“ 12 12 Стадион в Сан Франциско. — Б.пр. и сметището на Рисайкъл Роуд. Когато свиха по Тънъл Авеню, Пернел, която открай време бе чувствителна към миризми, долови отчетливата остра — макар и не съвсем неприятна — миризма на сметището.

Щом се приближиха, вонята стана толкова силна, че очите й се насълзиха, а въздухът се изпълни с крясъците на безброй морски птици.

Сега Пернел се съсредоточи върху този спомен. Представи си ясно сметището, а по средата му — огромна туфа вонящи на мърша цветя. После си представи вятър, който носи противната смрад на север към Алкатраз.

Миризмата на нещо отдавна изгнило повя над острова и през гъмжилото от мухи мина трепет.

Пернел напрегна волята си. Представи си ширналото се сметище, отрупано с цветя: кали и стапелии, подаващи се сред боклука, огромни рафлезии на червени и бели петна, цъфтящи между отпадъците, и въздуха, изпълнен с тяхното зловоние, което се смесва с гадната смрад на сметището. После си представи вятър, който тласка тази миризма на север.

Миризмата, която нахлу над острова, бе толкова противна, че очите на Вълшебницата се насълзиха. Плътната покривка от мухи се развълнува. Някои се издигнаха с жужене във въздуха, закръжиха безцелно, но после се спуснаха пак върху Ареоп-Енап.

Пернел се уморяваше и знаеше, че усилията я състаряват. Пое си дълбоко дъх и направи последен опит. Трябваше да разкара мухите, преди да е пристигнал вторият рояк. Тя се съсредоточи толкова силно, че леденобялата й аура, която обикновено нямаше мирис, затрептя и в нея се прокрадна дъх на гнилоч.

Непоносимата воня, която заля острова, представляваше отвратителна смес от миризми на пресен тор, отдавна развалено месо и вкиснато мляко.

Мухите се вдигнаха от Алкатраз като плътно черно одеяло. Жужаха и бръмчаха като електростанция, а после вкупом се понесоха на юг към източника на вонята. Оттеглящите се насекоми срещнаха втория рояк, точно преди той да се спусне върху острова, и двете групи се смесиха в огромно плътно черно кълбо; после цялото гъмжило се обърна и полетя на юг, следвайки силния мирис.

Само след секунди на острова не беше останала нито една муха.

Ареоп-Енап се отръска от мъничките трупове, а после бавно и сковано се покатери по стената, сряза паяжината, държаща Пернел, и нежно спусна Вълшебницата на земята по една тясна спирална нишка. Пернел позволи на аурата си да проблесне за част от секундата и пашкулът ѝ, сега нашарен с точици от пленени мухи, се овъгли и разсипа на прах. Тя отметна глава назад, прибра влажната си коса от челото и врата си и вдиша дълбоко. В паяжината беше задушаващо топло.

— Добре ли си? — попита тя и протегна ръка да погали един от големите крака на Древния.

Ареоп-Енап се олюляваше. Само едно от очите му бе отворено, а когато заговори, обичайното му фъфлене се бе усилило дотолкова, че думите му трудно се различаваха.

— Отрова? — попита той.

Пернел кимна. Огледа се. Развалините бяха покрити с дебел пласт мъртви мухи и паяци. Тя изведнъж осъзна, че е затънала до глезените в мънички трупове. Реши, че когато всичко това свърши, ще трябва да изгори обувките си.

— Мухите бяха смъртоносни. Твоите паяци умираха, щом ги захапят. Някой ги е пратил тук да избият армията ти.

— И успяха — каза тъжно Ареоп-Енап. — Толкова много мъртви, толкова много…

— Мухите, които нападнаха теб, също носеха отрова — продължи Пернел. — Поединично ухапванията им щяха да са незабележими, но ти, Стари паяко, беше ухапан сигурно милиони, а може би и милиарди пъти.