Майкъл Скот - Некромантът

— Преди водата…

Кожата му стана прозрачна. Той погледна надолу и видя тънките, виещи се вени и артерии, възлите и ивиците на мускулите, по-тъмните петна на органите, очертанията и извивките на костите под плътта.

— Преди земята…

Огънят бликаше от кожата му на дълги езици, сгъстяваше се, втвърдяваше се в черупка, затваряше го в пламтяща сфера.

— Огънят е творецът на светове…

Изведнъж Джош се озова отново в мрак, но този път не толкова пълен. Виждаше от всичките си страни слаби следи от светлина, гърчещи се тънки като косъм пукнатини от червен огън. Все едно гледаше яйчена черупка, осъзна той. Пукнатините се разшириха и разтвориха, и огънят рукна надолу. Тогава Джош осъзна, че се намира в пещера и стои на ръба на езеро от лава, докато покрай него течеше разтопена скала.

— И в центъра на всеки свят е неговото огнено сърце.

Джош не бе сигурен дали той се движи покрай образите, или пък стои неподвижно, а те прелитат покрай него. Имаше чувството, че се издига през кипяща скала и пламтящи камъни, лепкави канари и падащи огнени капки. Издигаше се все по-бързо и по-бързо, горящите стени прелитаха… и изведнъж над него се ширна небе — смайващо, изумително синьо, макар и нашарено от мръсен пушек и кипящи облаци.

— Огънят е създал този свят… оформил го е…

Джош полетя високо във въздуха, изстрелян заедно със струя лава и дим от кратера на огромен вулкан — един от цяла редица вулкани, които изригваха подред, откъсвайки големи парчета земя, оформяйки и преоформяйки голия свят, придавайки му облик, преди да го разкъсат отново.

— Именно огънят е разпалил искрата на живота на тази първобитна планета…

Гъсти, тъмни облаци се завихриха около Джош, а после изведнъж се разнесоха и той откри, че крачи по брега на езеро, макар че то не бе от вода. Гъстата като супа субстанция изпускаше пара и вреше, и върху нея пукаха грамадни отровни мехури. А по повърхността на врящата кал се носеха сиви водорасли.

— Топлината носи живот…

Докато Прометей говореше, пейзажът пред очите на Джош се менеше невъзможно бързо: появиха се обширни пасища, а после изчезнаха, заменени от дървета, които се издигнаха невероятно високо, само за да рухнат и да отстъпят място на по-малки дървета, папрати и храсти.

— … във всичките му неизброими форми.

Сега вече се появиха и животни. Отначало дребни, те скоро се преобразиха в страховити гигантски зверове — пеликозаври и архозаври. Джош знаеше, че това са съществата, предхождали динозаврите. Очарован, той се опита да разгледа този първобитен свят, но образите отлетяха, оставяйки у него само мъгляв спомен за люспи и кожа, нокти и зъби.

— Огънят също така унищожава…

Небето потъмня; проблеснаха мълнии, в гората забушува пожар и за миг всичко почерня и дърветата се покриха с белези от ужасната огнена стихия.

— Огънят унищожава, но и създава. Гората има нужда от огън, за да избуи; покълването на някои семена зависи от него.

В подножието на дърветата яркозелени кълнове се подадоха сред пепелта и се заизвиваха нагоре към светлината…

— И точно огънят е сгрявал първите от моя народ, човеците, позволявайки им да преживеят в суровия климат.

Гората изчезна и бе заменена от пуст, скован в лед пейзаж, каменист и заснежен. Но по една надупчена с пещери скална стена мънички огньове горяха ярко.

— Огънят е позволил на първите човеци да готвят улова си, така че да могат по-лесно да усвояват хранителните вещества в месото. Той ги е топлил и ги е пазил в пещерите им. Същият този огън е укрепил инструментите и оръжията им, превърнал е меката глина в грънци, дори е затварял раните им. Огънят е тласкал всяка велика цивилизация — от Древния свят та чак до наши дни.

Пред очите на Джош израсна съвременен град от стъкло, стомана и бетон, с магистрали и мостове, небостъргачи и крайни квартали, железопътни линии и летища.

— И огънят, който е създал тази планета, може също така да я унищожи.

Гигантски облак с формата на гъба разцъфтя по средата на града, точно пред Джош. Светлината в центъра му бе по-ярка от всяко слънце и изгаряше всичко по пътя си… и миг по-късно наоколо бе останала само изпепелена пустош.

— Такава е силата на огъня — каза Прометей.

И изведнъж Джош се озова отново в кабинета, седнал в креслото. Погледна към Древния и се опита да заговори, но устата му бе пресъхнала, устните му — напукани, а езика си усещаше удебелен и тежък.

— Всяко живо нещо на тази планета — а и в Сенкоцарствата — съществува благодарение на огъня — каза тихо Прометей. В полумрака очите му горяха в яркочервено. — Ние носим искрата му дълбоко в себе си. — Той протегна ръка и потупа с показалец по гърдите на Джош. Момчето потрепери, когато през тялото му мина вълна от топлина. — Джош, Огнената магия е свързана с аурата на човека, а твоята е една от най-могъщите, които съм срещал някога. Но трябва да знаеш, че аурата е неразривно свързана с емоциите ти. Трябва да бъдеш внимателен, много, много внимателен. Никога не призовавай Огнената магия, когато си разгневен. Огънят е единствената магия, която трябва да се използва само когато си спокоен; иначе може да се изтръгне от контрола ти и да погълне всичко — включително и теб.