Майкъл Скот - Некромантът

— Заклех се никога повече да не обучавам човек на Огнена магия, но някои обети трябва да бъдат нарушени.

Струйки жълт дим потекоха от камъка и стаята се изпълни с мирис на портокали.

— Ти си слънцето, Джош; огънят е естествената ти стихия. Твоята сестра е луната и нейната първична стихия е водата. Да, сестра ти владее огъня, но ти, Джош, ще го научиш стотици пъти по-добре!

Дискът лумна в пламъци.

Софи изпищя.

Скочи от кухненската маса, стиснала ръката си.

Пернел и Ифа от двете й страни също скочиха на крака. Само Фламел и Нитен останаха седнали.

— Какво има? — попита Пернел.

Софи вдигна дясната си ръка. Дланта й бе яркочервена.

— Стори ми се… имах чувството, че нещо ме изгори — каза тя, като премигваше с насълзени очи.

Пернел отиде до мивката и намокри една кърпа със студена вода, а после я притисна към дланта на Софи.

— Значи се започна — каза тя, впила поглед в очите на момичето. — Прометей учи брат ти на Огнена магия.

— Но когато Сен Жермен ме учеше, не ме болеше.

— Начините за преподаване на Огнена магия са толкова много, колкото са и учителите — рече Пернел.

— Трябва да отида при него… — започна Софи.

— Не можеш. Това е нещо, което той трябва да свърши сам. — Пернел издърпа Софи обратно до масата. — Сядай; ние също имаме да свършим нещо.

Пернел седна срещу Никола на малката кухненска маса. Ифа бе заела третото място, с лице към Софи. Нитен седеше на кушетката, където Софи бе спала по-рано, и бавно и методично бършеше катаната 62 62 Дълъг самурайски меч. — Б.пр. си с парче плат.

По средата на масата стоеше резбована дървена кутия.

Софи я огледа внимателно. Усещаше във въздуха дъх на екзотични подправки и разпозна една от миризмите като жасмин, любимия парфюм на леля Агнес. А когато погледна кутията, осъзна, че и по-рано е виждала тройната спирала, издълбана върху стените и капака й. В ума й проблесна споменът как Зефания бе видяла същата тройна спирала по стъклените стени на Безименния град.

Софи гледаше как Никола вдигна предпазливо капака и бръкна в кутията, за да извади предмет, увит в торбичка от фино сплетени треви и ракита.

Една по една, аурите им заискриха и запукаха, мятайки точици светлина из стаята — зелени и бели, сребърни и сиви, както и петънца тъмносиньо от Нитен. Косата на Пернел се надигна леко от раменете й и в нея запращя статично електричество.

Пернел взе кутията и капака и ги остави на земята, а Алхимика сложи увития в трева предмет по средата на масата. Задърпа усуканите тревни стъбла. Пукащи нишки енергия пробягваха по пръстите му.

— Може да си виждала това и преди — каза Пернел на Ифа, а после погледна към Софи. — А може би и ти. Е, не самата ти, а Вещицата. — Всъщност — добави тя небрежно — може да знаеш за него повече и от нас.

Никола развърза тревните възли и обвивката падна, за да разкрие изящен и красив кристален череп, който бе почти — но не съвсем — като човешки. Когато Алхимика сложи ръка върху него, бавна вълна от ментовозелена светлина запулсира през прозрачния кристал. Пернел постави дланта си върху неговата и черепът засия.

— Сега ти — каза Никола, вперил очи в Ифа.

Тя го изгледа с израз на крайно отвращение върху лицето.

— Не докосвам това отвратително нещо — рече дрезгаво тя.

— Както искаш. — Той погледна към Софи. — Имаме нужда от силата на твоята аура…

Софи бе вцепенена от шок и имаше чувството, че всичкият въздух е бил изсмукан от стаята. Беше виждала това и преди…

Зефания отново беше в Безименния град.

Опитваше се да защити припадналия си брат от ордите чудовища, които се събираха отвън. Но в библиотеката бе също толкова опасно; оживелите глинени хора се тътреха около нея, заплашвайки да я смачкат.

Тя влачеше Прометей навътре в сградата. Навън нощта бе паднала и невидими създания бродеха по пустите улици, ноктите им тракаха, чуваше се шум от хлъзгаща се плът. Тя усещаше зловонието им: миришеха на крокодили.

Дълбоко в недрата на библиотеката Зефания откри една стая. Необикновено високите врати бяха заключени, но част от стъклената стена близо до пода липсваше. В отминалите епохи сигурно земетресение бе разлюляло града и част от пода бе хлътнала; стъклените блокчета на стената се бяха разместили и разделили, образувайки широка пролука.

Тя пропълзя през отвора и издърпа брат си на сигурно място в стаята, точно когато чудовищата нахлуха в сградата над тях. Чуваше ги как съскат и щракат със зъби, и долавяше звука на трошаща се глина.