Майкъл Скот - Некромантът

— Някои — призна Прометей.

Все още втренчен настойчиво в телевизора, Джош продължи:

— А знаеш ли какво е станало с тях? Къде са сега?

— Мисля, че повечето са мъртви, Джош — рече много тихо Прометей.

— Повечето?

— Всички, които съм обучавал. Не мога да кажа нищо за другите.

Джош спря на метеорологичния канал и се завъртя в креслото към Древния.

— Това май не е добра новина за мен, нали?

— Вероятно не — съгласи се Прометей.

— Знам, че процесът е опасен…

Прометей поклати голямата си глава.

— Не, то е най-опасният процес. — Отметна глава назад и вдиша дълбоко. — А по зловонието, просмукало се в теб, познавам, че си бил пробуден от самия Марс Ултор.

Джош кимна, изненадан от внезапната жар в гласа на Древния.

— В Парижките катакомби.

— А, значи там го е скрила — рече загадъчно Прометей. — Когато всичко това свърши, трябва да отида да му поднеса почитанията си.

— Не го ли харесваш? — полюбопитства Джош.

— Той беше мой приятел, най-близкият ми приятел, по-близък от брат. Ожени се за сестра ми и аз бях във възторг… — Гласът на Древния заглъхна.

— Нещо се е случило?

— Мечовете се случиха. В един изоставен храм на безлюден остров Марс намери Екскалибур. Той го отведе до Кларент. Зефания твърдеше, че мечовете са го покварили, но аз никога не съм бил сигурен в това. Знам само, че той предаде хората, които се бе заклел да защитава. Преследвах го през целия свят и през Сенкоцарствата и точно когато вече го настигах, той изчезна. По-късно, векове по-късно, открих, че сестра ми го е прибрала на тайно място, за да го опази от моето отмъщение, но така и не разбрах къде. — Той оголи зъби в гримаса, която можеше да мине за усмивка. — Досега. Благодаря ти.

— Остави го на мира — рече разпалено Джош. — Той изпитва ужасна болка, затворен в черупка от разтопена лава. Живее така от хиляда години.

— Чудесно — каза жестоко Прометей. — Това е дребно възмездие за онова, което той стори на моя народ.

— На твоя народ ли?

— На моя народ. На човеците. Аз ги създадох, Джош. Моята аура ги пробуди за живот. Всеки човек на тази планета — включително и ти — има в себе си искрица от моята аура. Знаеш ли защо Марс Ултор пороби хората и ги принасяше в жертви върху древните пирамиди?

Джош поклати глава, но изведнъж си спомни мимолетните образи, които бе зърнал, докато носеше Кларент. Сега започна да разбира смисъла им.

— Заради тази искра на живота. Марс събираше моята аура.

— Защо?

Прометей поклати глава.

— Това също е друга история за друг ден. Ти си тук, за да научиш Огнената магия — каза той, сменяйки изведнъж темата.

— Да. Ако решиш да ме научиш.

— Ще те науча. Но искам да знаеш, че го правя против убеждението си — продължи Прометей. — Правя го, защото сестра ми каза, че трябва, а както сам знаеш, на практика е невъзможно да откажеш на по-голямата си сестра. Освен това не мисля, че тя някога е грешала.

Джош въздъхна.

— Звучи ми точно като Софи.

С перване на палеца Прометей изстреля във въздуха плосък сив диск.

Сопнат, Джош го улови с дясната си ръка и се наведе да го разгледа на светлината от телевизора. Това беше малък каменен кръг, горе-долу колкото дланта му, гладко полиран, и върху него имаше следи от златна и бронзова боя. По средата бе изобразено лице с опулени очи и зейнала уста, оградено с концентрични кръгове. Във всеки от тях бяха вдълбани безброй четвъртити символи. Джош се намръщи. Беше виждал нещо подобно и преди.

— Това е ацтекски календар — рече той накрая. — Майка ми има същия в кабинета си.

— Нарича се слънчев камък — каза тихо Прометей.

Джош заобръща гладкия каменен диск в ръце. Той беше топъл.

— Знам, че сестра ти е била обучена на Огнена магия от Сен Жермен.

Джош се размърда неловко.

— Никола ми каза да не споменавам името му пред теб.

Древния махна с огромната си ръка.

— Сен Жермен е негодник, лъжец и крадец, но аз му простих. Той дълго време беше мой ученик; после обаче стана мързелив или пък алчен. Открадна от мен тайната на огъня — Древния сви рамене, — само че ми беше трудно да му се сърдя дълго, защото аз самият някога откраднах огъня. Някой — не аз — е научил Сен Жермен как да използва Огнената магия, но те не знаят всичките ми тайни. Ще те науча на повече неща, отколкото сестра ти някога ще знае за нея. Погледни слънчевия камък.

Джош сведе поглед към дланта си и затаи дъх. Дискът бе започнал да пулсира с приглушена златна светлина и за миг му се стори, че очите на изсеченото лице премигнаха и езикът му се стрелна навън.