Майкъл Скот - Некромантът

— Изглежда, имената ме карат да си спомням. Когато бяхме в Париж, Жана направи нещо, за да ми помогне, докато спях. В началото, когато Вещицата ми даде спомените си, имах чувството, че черепът ми ще се пръсне. Шумът в главата ми бе невероятен. Постоянно чувах гласове, говорещи на стотици различни езици, откъслеци от песни и звуци, които бяха толкова чужди, че ме ужасяваха. След няколко дни открих, че съм започнала да разбирам какво казват — добави тя с нотка на благоговение в гласа. — Когато Жана свърши, гласовете още си бяха там, но приличаха на далечни шепоти. Сега, ако се съсредоточа върху някое име, спомените се появяват. Но се опитвах да ги пренебрегвам.

— Недей. Спомените са знание, а знанието е сила. Вещицата ти е направила невероятен дар. — Изражението на Пернел стана отнесено. — Само ми се иска да знаех защо го е сторила.

— Защо ли? — Софи не разбра.

— Сигурно е видяла в бъдещето ти нещо, което й е показало, че ще имаш нужда от това знание — рече Пернел. — Лесно би могла да те научи на Въздушна магия и без да ти дава спомените си.

Нещо в това разкритие обезпокои Софи, но тя не беше сигурна какво и защо. По-късно щеше да поговори с Джош за това; може би той щеше да е в състояние да й помогне.

— Значи спомените няма да ме завладеят?

— Не. — Пернел се усмихна мило. — Нямаш представа колко си силна. Само за няколко дни ти преживя едно ужасно Пробуждане и беше обучена в три от Стихийните магии. — Гласът на Вълшебницата бе мек, с оттенък на нещо като тъга. Софи го долови и се зачуди дали жената не мисли за другите близнаци, които не са оцелели. — Трябва да знаеш, че това, което постигна ти, не се е удавало на никого досега. Никога. — Тя протегна ръка и я сложи върху рамото на Софи. — Нямаш представа колко се гордея с теб. Знаех си, че ти и брат ти сте избраните.

Дългата черна лимузина се появи на пристанището и спря сред облак прах. Джош слезе от шофьорското място, щастливо ухилен. Нитен излезе от другата страна; явно бе позволил на Джош да кара.

Софи вдигна ръка и помаха на близнака си. Без да поглежда към Вълшебницата, каза:

— Ти си планирала всичко това, нали?

Пернел не отговори.

Все така, без да гледа към жената, Софи продължи:

— Било е в деня, когато Джош отиде в книжарницата да търси работа, а ти ме видя в кафенето. Щом чу, че сме близнаци… още тогава си разбрала, нали, разбрала си, че сме…

— … близнаците от легендата ли? Аз съм седма дъщеря на седма дъщеря. Имам ясновидска дарба. В мига щом те зърнах, разбрах, че си необикновена; когато пристъпи през вратата, долових съвсем лек проблясък на аурата ти — само намек за сребро. Когато научих, че имаш брат-близнак, подозренията ми се усилиха, а когато видях Джош и зърнах златното блещукане по кожата му, се убедих, че е така. Казах на Никола да наеме Джош — той тъкмо се готвеше да му откаже — добави тя с крива усмивка. — Брат ти не се беше представил много добре на интервюто. Не мисля, че наистина е искал онази работа.

— Така е. — Софи й хвърли един бърз поглед. — А после накара и Бърнис да ме наеме в кафенето. — Това беше твърдение, а не въпрос, но тя искаше да чуе как Вълшебницата си признава.

Главата на Пернел съвсем леко помръдна в знак на съгласие.

— Внуших й, че има нужда от теб, вярно е.

— Внуши й?

— Мога да бъда много убедителна.

— А кога двамата с Никола смятахте да ни кажете? — попита Софи с гневна нотка в гласа. Мисълта, че тя и брат й са били манипулирани от семейство Фламел в продължение на месеци, бе смразяваща.

— Всъщност щяхме да ви съобщим новината до две-три седмици — на лятното слънцестоене.

— Лита. — Думата изскочи в ума на Софи.

— Да, едно време го наричаха Лита. Това е денят от годината, когато вашите аури — златната и сребърната — ще са най-силни. Мислехме, че това ще е най-подходящото време да ви пробудим с минимален риск за вас.

— Но все пак щеше да има риск…

— Рискове винаги има.

Софи се взря в студените зелени очи на Пернел.

— И въпреки това щяхте да го направите?

— Да.

На Софи й призля. Тази жена, която тя бе харесвала, уважавала и на която се бе възхищавала, току-що й призна, че е била готова да изложи нея и Джош на ужасна опасност. Софи видя Вълшебницата в нова светлина. Хладната красота на Пернел изведнъж започна да й се струва почти заплашителна.

— Усещаш ли тази миризма? — попита внезапно Пернел.

— Какво? — Софи вдиша дълбоко. — Ванилия — каза тя. — Малко нагарча.

— Гневът замърсява аурата ти. Трябва да се научиш да го контролираш. А преди да съдиш прибързано — продължи Вълшебницата с ледена усмивка, — запитай се какво би направила, ако вие с Джош бяхте на наше място. Никола и аз сме прекарали векове в търсене на двамата, които могат да спасят света от пълно унищожение. И е вярно, че сме допускали грешки, ужасни грешки — добави тя тъжно, — които ще ни преследват до края на живота ни. Но те питам, каква друга възможност имахме? По-добре ли щеше да е, ако не бяхме търсили легендарните близнаци? Беше ни дадена една ужасна отговорност, която поехме.