Майкъл Скот - Некромантът

Софи кимна.

— Но Никола каза…

— Никола често греши — прекъсна я Пернел с ледена нотка в гласа. — Обичам го, обичала съм го в продължение на векове, но макар да е необикновен и гениален, все пак си е човек, с всички човешки недостатъци и слабости. Допуска грешки — добави тя. — И двамата ги допускаме. — Поклати глава, усмихна се и топлината се върна в гласа й. — Така че не, не мисля, че спомените на Вещицата ще надвият твоите. Ти имаш прекалено силна воля — би трябвало да имаш, щом си преживяла и си усвоила Въздушната, Огнената и Водната магия толкова бързо. А и честно казано — добави тя с усмивка, — не мисля, че Вещицата е в състояние да планира нещо толкова изтънчено. Никога не е била особено деликатна.

Нитен и Джош се появиха на палубата. Върху лицето на момчето бе разцъфнала широка усмивка.

— Ще се върнем след няколко минути — извика Нитен. — Отиваме да вземем колата. Имаме нужда от нещо по-малко крещящо от този червен кошмар, с който пристигнахте.

Софи и Пернел стояха мълчаливо и гледаха как Джош и японецът слизат на пристана и изчезват сред лабиринта от лодки.

— Двамата с Никола ще помолим Прометей да даде на Джош Огнената магия — продължи Пернел. — Но преживяването трябва да е непознато за брат ти; не бива да го предупреждаваме за Господаря на огъня.

Софи се канеше да попита защо, когато спомените внезапно изникнаха в главата й. Тя прехапа бузата си отвътре, за да запази лицето си безизразно: Джош определено искаше магията на Огъня, но нямаше да е доволен от начина на придобиването й. Тя кимна.

— Няма да му кажа нищо.

— Добре.

— Кой е Нитен? — попита Софи. Името не бе познато на Вещицата, а Софи отдавна чакаше подходяща възможност да разбере нещо за японеца.

Зелените очи на Вълшебницата помътняха и тя вдигна поглед и проследи отдалечаващия се мъж.

— Той несъмнено е най-великият майстор на меча в целия свят — единственият човек, който е победил Скатах в двубой. Но ако го попиташ, ще ти каже, че е художник. И това също е вярно: уменията му с четката са легендарни. Двамата с Никола притежавахме една от неговите оригинални рисунки на птици в апартамента ни в Ню Йорк, преди Дий да го изгори до основи. Нитен е обиколил този свят и близките Сенкоцарства в търсене на противници, с които да се бие, само за да усъвършенства уменията си. Смята се, че е направен безсмъртен някъде през седемнайсети век от Бензайтен 39 39 Японска богиня, покровителка на изкуството. — Б.пр. , която според мнозина — включително и според Вещицата — е една от Великите древни. Нитен е известен също така като Миямото Мусаши 40 40 Японски самурай от 16–17 век, основател на известна бойна школа; будисткото му име е Нитен Дораку. — Б.пр. .

На Софи й секна дъхът. Имената на Миямото Мусаши и Бензайтен извикаха порой от образи в ума й. Тя се втренчи в кротко плискащата се вода и вълничките се разтвориха в…

… Нитен, облечен в екзотична самурайска броня, тичаше през гъста бамбукова гора. Гонеха го стотици озъбени чудовища с животински глави. Повечето бяха с розова или синя кожа, макар че имаше и няколко яркочервени. Всички бяха рогати и с три очи, устите им бяха пълни с хищни зъби, а на ръцете им имаше дълги нокти. Самураят изскочи от гората и спря, олюлявайки се, на ръба на висока скала, която се спускаше отвесно към разпенено море със стърчащи от водата остри камъни. Завъртя се с лице към чудовищата, стиснал по един меч във всяка ръка. Със свиреп и гладен вой зверовете се появиха от гората и обградиха човека…

Тогава се появи Бензайтен.

Надигна се от морето зад Нитен: дребничка, ефирна и красива, яхнала огромен дракон с розови люспи. Тя потупа дракона по главата с изящното си ветрило и създанието разпери прозрачни криле, зейна, разкривайки стотици остри зъби и дълъг черен раздвоен език… и рогатите чудовища се обърнаха и побягнаха към бамбуковата гора.

Едно обаче остана — огромно синьокожо създание с извити надолу бивни. То надигна лък, висок колкото самото него, и изстреля дълга стрела с черен връх право към мъничката Древна.

Мечът на Нитен проблесна с невъзможна бързина… и разсече стрелата във въздуха.

Софи потрепери и си пое дълбоко дъх.

— Да, Бензайтен го е направила безсмъртен…

— Какво мисли Вещицата за Бензайтен? — полюбопитства Пернел.

Софи кимна.

— Вещицата смята, че тя е една от Великите древни.

— Виждаш ли? — Пернел се усмихна радостно. — Можеш да викаш избрани спомени, когато се нуждаеш от тях. Ти контролираш спомените, а не те — теб.