Майкъл Скот - Некромантът

— А ние знаем колко опасно е това, нали? — попита Пернел.

— Леността може да убие и най-силния воин.

— Отсега нататък няма да можеш да ме следиш — каза Майстора на меча, килнал глава на една страна с едва забележима усмивка върху устните.

— Знам.

— Тогава защо ми го каза? — попита той учудено.

— На нас с Никола ни стигаше просто да следим придвижването ти и след като се убедихме, че нямаш лоши намерения, те оставихме на мира. Но това, което направихме ние, могат да го направят и други… а ти и твоите легендарни мечове сте примамлива плячка.

— Е, всичко това е много изтънчено — намеси се грубо Ифа, — но какво всъщност искате?

— Дойдохме да вземем момичето… и да поговорим — отвърна Никола.

— Ами ако откажа? — попита Ифа. Никола въздъхна.

— Днес ми е много лош ден, а и Пернел не е в добро настроение. Не би искала да ни ядосаш, нали?

— Не ме е страх от теб, Алхимико — озъби се Ифа.

— А би трябвало — прошепна Никола. — А пък Пернел трябва направо да те ужасява.

— Нека изслушаме какво имат да кажат — обади се внезапно Нитен. — Само преди минутка искаше да говориш с тях — напомни той на Ифа.

— Да, но не тук и не сега.

— Говори с тях — каза Софи.

— Млък!

Софи се завъртя към жената.

— Никога повече не ми дръж такъв тон — рече тя, обхваната от внезапен гняв. Много мразеше възрастните да се отнасят пренебрежително към нея.

Ифа я погледна изненадано, но преди да успее да отговори, Нитен пристъпи към ръба на лодката и очите му се преместиха от Алхимика към Вълшебницата.

— Дайте ми думата си, че това не е номер.

— Имаш я — рече Никола.

— И моята — добави Пернел.

Ръцете на японеца се раздвижиха и двата меча изчезнаха в еднаквите ножници, които носеше, привързани към бедрата си.

— Качете се на борда — каза той. — Елате свободно и по собствена воля 31 31 Цитат от „Дракула“ на Брам Стокър. С тези думи граф Дракула кани героя в своя дом. — Б.пр. .

— Хей… — започна Ифа.

— Лодката е моя — напомни й Нитен, — а семейство Фламел може да са всякакви, но доколкото знам, винаги са държали на думата си.

— Кажи го на поколенията хора, които те са предали и погубили — промърмори Ифа, но отстъпи и позволи на Никола, Пернел и Джош да се качат на лодката.

— Трябва да се научиш да се доверяваш повече на хората — каза Майстора на меча на Ифа.

— А ти трябва да се научиш да се доверяваш на правилните хора — сопна му се тя. — А тези определено не са.

— Сестра ти ги харесва и им се доверява.

Ифа се усмихна презрително.

— Аз не съм сестра ми.

— Никое от тези неща не ме засяга — рече накрая Ифа.

Никола и Пернел току-що бяха отделили трийсет минути, за да й обяснят събитията от последните няколко дни, добавяйки подробности, които Софи бе забравила или пропуснала.

Нитен беше поставил по средата на палубата дървен сандък и бе наредил около него няколко стола, които един с друг не си приличаха. Върху сандъка бе сложил красив чайник от бял порцелан, толкова крехък, че изглеждаше почти прозрачен, както и чаши от същия материал, и бе налял в тях ароматен маслиненозелен чай. Майстора на меча обаче не седна; той остана прав зад Ифа, отпуснал леко ръце край тялото си, докато Никола и Пернел разказваха своята история, започвайки от кражбата на Сборника от книжарницата миналия четвъртък.

Ифа поклати глава.

— Аз искам само сестра ми да се върне благополучно.

— Всички го искаме — каза твърдо Никола. — На нас Скатах също ни е скъпа. — Той посегна да хване ръката на жена си. — Тя е дъщерята, която никога не сме имали. — Пое си дълбок треперлив дъх. — Но връщането на Скатах — и на Жана — не е най-неотложната ни задача. Тъмните древни са събрали армия в килиите на Алкатраз. Замислят да я пуснат срещу града.

— Е, и? — попита Ифа.

Пернел се приведе напред. Статичен заряд пробяга по прошарената й коса и тя се надигна от гърба й. Когато Вълшебницата заговори, думите й бяха също толкова остри колкото погледът й.

— Толкова ли си откъсната от човечеството, че искаш да го обречеш на гибел? Знаеш какво ще се случи с цивилизацията, ако позволим на тези чудовища да плъзнат из града.

— И по-рано се е случвало — сопна се Ифа. Струйки бледосив дим потекоха от ноздрите й. — Знам поне за четири по-ранни случая, когато човеците са били почти изтребени, но са се съвзели и отново са заселили земята. Ти си стара, Вълшебнице, но си видяла само дребна част от онова, което съм преживяла аз на този свят. Виждала съм как цивилизации се въздигат и рухват, и се въздигат отново. Понякога е нужно да заличиш всичко и да започнеш на чисто. — Тя разпери широко ръце. — Виж какво направи със земята тази човешка пасмина. Виж докъде ги доведе тяхната алчност. Те докараха планетата до ръба на унищожението. Полярните шапки се топят, морското равнище се вдига, климатът се променя, сезоните се изместват, плодородни земи се превръщат в пустини…