Майкъл Скот - Некромантът

Този въпрос накара Софи да онемее от изненада. Искаше й се да пренебрегне намека на Ифа, но коварните спомени на Вещицата се процедиха в съзнанието й и тя долови мимолетни проблясъци от истината — самата истина — за Скатах и за това, защо я наричаха Сянката.

— Искам да ми кажеш… — започна Ифа.

— Ще ме нараниш ли? — попита внезапно Софи.

Този въпрос изненада Ифа.

— Разбира се, че не.

— Хубаво. — Софи се смъкна от хамака на пода. Олюля се леко. — Трябва да хапна нещо — каза тя. — Умирам от глад. Да ти се намират някакви бисквити или плодове?

Ифа премигна. Изправи се плавно и застана пред момичето.

— Ами всъщност, не. Аз не ям… или поне не това, което ти би нарекла храна.

— Трябва ми някаква храна. Истинска храна. Без месо — добави тя бързо и стомахът й се разбунтува само при мисълта за него. — И без лук.

— Какво му е лошото на лука? — попита Ифа.

— Не харесвам вкуса му.

Пригодената за живеене лодка бе закотвена в залива при Сауса-лито 27 27 Малко градче близо до Сан Франциско. — Б.пр. .

Беше дълга и правоъгълна — като горния етаж на къща, поставен директно върху водата. На няколко пъти бе пребоядисвана в зелено — всеки път в различен оттенък, — само че морският въздух и времето бяха олющили повърхността и сега боята висеше на дълги ивици, разкривайки шареното дърво отдолу. Нямаше двигател и бе ясно, че не е мръдвала от това място с години.

Софи и Ифа седяха на два бели пластмасови стола на палубата. Момичето вече бе изяло два банана, портокал и круша и сега бавно дъвчеше една чепка грозде, като хвърляше семките във водата.

— Не съм твой враг — започна Ифа. — Нито пък приятел — побърза да добави. — Просто искам да знам какво се е случило със сестра ми.

— Защо те интересува? — попита с любопитство Софи, като хвърли кос поглед към червенокосата жена. Макар очите на Ифа да бяха скрити зад тъмни очила, момичето усещаше как го пронизват. — Мислех, че не си говорите от векове.

— Тя все още е моя сестра. Тя е… от семейството. Чувствам се отговорна за нея.

Софи кимна. Разбираше това. Тя също винаги се бе чувствала отговорна за брат си — макар той да бе напълно способен да се грижи сам за себе си.

— Какво знаеш за случилото се през последните дни? — попита тя.

— Нищо — за нейна изненада отвърна Ифа. — Просто усетих как Скатах си отива и веднага дойдох тук.

— А къде беше?

— В пустинята Гоби.

Софи стисна една семка между пръстите си и проследи с поглед как тя описа дъга и цопна във водата.

— Но това е в Монголия, нали?

— Да.

— Скати изчезна едва вчера. Сигурно си използвала лей-портали, за да стигнеш дотук.

Ифа кимна.

— Приложих един номер, на който ме научи преди много време твоят приятел Сен Жермен: показа ми как да виждам златните и сребърните шпилове на лей-порталите. Използвах тези портали, за да прескоча от Монголия до храма „Исе“ в Япония, до Улуру 28 28 Гигантско монолитно скално образувание в Централна Австралия. — Б.пр. в Австралия, после до Великденския остров и най-накрая до връх Тамалпаис. — Тя се наведе напред и потупа Софи по коляното. — Мразя лей-порталите.

— Скати казваше, че й се гади от тях.

Ифа се облегна в стола и кимна.

— Да, и на мен ми действат по същия начин.

Софи се извъртя да погледне към японеца, който бе шофирал лимузината, а сега стържеше боята от корпуса на лодката.

— Той дойде с теб от Япония, така ли?

— Кой? Нитен ли? Не, той живее тук, в Сан Франциско. Безсмъртен е и с него сме стари приятели — добави тя с отсянка на искрена усмивка. — Тази лодка е негова.

— Изглежда от доста време не е идвал тук.

— Нитен пътува — каза простичко Ифа. — Преброжда Сенкоцарствата.

Софи погледна пак азиатеца. Отначало бе решила, че е към двайсетгодишен или малко отгоре, но сега различи леките бръчици около очите му и забеляза, че китките и кокалчетата на пръстите му са удебелени: сигурен признак, че тренира бойни изкуства. Той смъкваше старата боя от лодката с плавни движения.

— Кажи ми какво се е случило със сестра ми.

Софи се обърна пак към Ифа и остави гроздето.

— Мога да ти кажа само онова, което знам от Никола и Джош, които пък са го чули от Сен Жермен. Скатах и Жана д’Арк се канели да прескочат от Париж до връх Тамалпаис, за да се опитат да спасят Пернел, която беше пленничка на Алкатраз…

Ифа вдигна ръка.

— Какво общо има с това Жана д’Арк?

— Тя е омъжена за Сен Жермен. — Софи се ухили на изненаданото изражение върху лицето на Ифа. — Не знаеше ли? Мисля, че са се оженили наскоро.