Майкъл Скот - Некромантът

— Жана д’Арк и Сен Жермен — промърмори Ифа, клатейки глава. — Чу ли, Нитен? — попита, без да повишава глас.

— Мислех, че знаеш — рече Нитен и макар че гласът му бе малко по-силен от шепот, се разнесе ясно. Той продължи да бели дълги ивици боя от корпуса.

— Откъде да знам? — сопна се Ифа. — Никой нищо не ми казва. — Тя се завъртя в стола си, за да изгледа Нитен. — Защо не ми каза?

— Ти никога не си харесвала французина, а знаех, че още по-малко ще харесаш французойката, защото сестра ти я направи безсмъртна със своята кръв.

— Така ли? — Ифа изглеждаше ужасена. — Жана носи в себе си кръвта на сестра ми?

— Не знаеше ли за това? — попита изненадано Софи.

Червенокосата жена поклати глава.

— Не. Как е станало?

— Жана била осъдена да изгори на кладата. Скатах влязла в града сам-самичка и я измъкнала, но при бягството Жана била ранена. Единственият начин да спасят живота й бил да й прелеят кръв — обясни Софи.

Ифа се приведе напред, опряла лакти на коленете си и сплела дългите си бледи пръсти.

— Разкажи ми за сестра ми. Какво стана с нея?

— Не знам много — отвърна Софи. — Изглежда са се опитали да използват лей-портала пред „Нотр Дам“, но той бил саботиран. Сен Жермен открил около него следи от стрити кости на мамут. Никола смята, че това е работа на Макиавели. Вместо да пристигнат на връх Тамалпаис днес, изглежда, са били запратени някъде в миналото.

— Колко назад?

— Никола и Сен Жермен мислят, че щом костите са на мамут, това означава плейстоценската епоха. Значи може да е всеки период от миналото между един милион и осемстотин хиляди години и единайсет хиляди години.

Софи с изумление забеляза как Ифа видимо се отпусна.

— О, значи не е толкова зле. Ако е само това, можем да отидем в миналото и да ги спасим.

— Как? — попита момичето.

— Има си начини. — Ифа погледна към Нитен. — Може би е време да поговорим с Алхимика и жена му и да видим дали те не разполагат с допълнителна информация. Знаеш ли къде са?

— Да — каза просто Нитен, докато стържеше боята.

— А ще ми кажеш ли? — Софи ясно долови раздразнението в гласа на жената.

Слабият мъж посочи с брадичка към брега. Софи и Ифа се обърнаха и видяха как един яркочервен тъндърбърд спира на пристана сред облак прах.

— Тук.

Вързал дългата си коса на стегната конска опашка, с лекьосана бейзболна шапка на „Доджърс“ на главата, с очи, уголемени от дебелите очила, и с поне два размера по-големи дрехи, граф Сен Жермен прекоси незабелязано залата за пристигащи на лондонското летище „Хийтроу“. Щом излезе в хладния и влажен вечерен въздух навън, извади мобилния телефон от джоба си и провери за съобщения.

Имаше едно. От скрит номер. Гласеше просто: ниво 3, място 243.

Той се обърна, тръгна към сградата на паркинга и се качи по стълбите на третото ниво. Движеше се бързо, оглеждайки номерата, когато една тъмна фигура се отдели от сенките и закрачи до него.

— Такси ли търсите, господине?

— Паламед — прошепна Сен Жермен, — не прави така. Можеше да ми докараш сърдечен удар.

— Едва ли. Ти знаеше, че съм тук, нали?

Сен Жермен кимна.

— Подуших те.

— Искаш да кажеш, че мириша?

— Миришеш на карамфил. Ах, колко се радвам да те видя, стари приятелю — рече французинът на персийски диалект, който бе изчезнал преди век.

— Иска ми се да бе станало при по-благоприятни обстоятелства — каза едрият мъж с бръснатата глава и измъкна сака от ръцете на Сен Жермен. Французинът се опита да възрази, но Сарацинския рицар не му обърна внимание. — Пратих вест до моя господар — продължи той на същия древен език.

И двамата безсмъртни бяха твърде опитни, за да позволят на някого да се приближи достатъчно, за да ги подслушва, но също така знаеха, че в Лондон има повече охранителни камери, отколкото в който и да било друг град на света. Всеки, който ги гледаше сега, щеше да види единствено лондонски таксиметров шофьор, който взима клиент.

— Как е господарят ти? — попита предпазливо Сен Жермен.

— Още ти е ядосан. Изглежда, имаш дарба да разстройваш хората — добави Паламед с широка усмивка.

— Ще ми помогне ли? — попита нервно Сен Жермен.

— Не знам. Ще се застъпя за теб. Също и Шекспир, а знаеш, че той е доста сладкодумен. — Двамата спряха до едно черно такси и Паламед отвори вратата, за да се качи французинът. — Обаче ще има цена — каза сериозно рицарят.

Сен Жермен стисна приятеля си за ръката.

— Всичко. Бих дал всичко, за да върна жена си.